О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
София, 23.09.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№4081 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
С определение №243 от 09.04.2015г. по ч.гр.д.№174/15г. на Варненския апелативен съд е потвърдено определение №104 от 24.02.15г. по гр.д.№442/14г. на ОС Шумен, с което е отказано освобождаването на М. А. А. от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване в размер на 936,36 лв.
Въззивният съд е приел, че не са налице условията на чл.83, ал.2 ГПК, тъй като страната притежава апартамент, в който живее със съпруга си, както и автомобил марка „Ф. В.”, а получаваната от нея пенсия е в размер на 193,31лв. Освен това е съобразено, че с присъда №1/10.01.2014г. по НОХД №532/12г. на ОС Шумен е постановено връщане на молителката на парични суми, отнети като веществени доказателства – 132 670,84 лв., 14 543 евро и 50 054,80 стари турски лири.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от М. А.. Жалбоподателката поддържа, че жилището не е само нейно, а и на съпруга и; лекият автомобил е стар, а и е необходимо технологично време за продажбата му, поради което тя не би могла да внесе в срок държавната такса, а получаваната от нея пенсия в действителност е 131,33 лв. Сумите, които трябва да и върнат по НОХД №532/12г. на ОС Шумен са запорирани от ответника и тя не би могла да ги използва за заплащане на държавна такса по делото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1, вр. чл.274, ал.3 ГПК, депозирано по указание на съда, се поддържа, че изискването за поставяне на „съществен” правен въпрос не е съобразено с решението по к.д.№4/2009г. на Конституционния съд. Основанието, на което се позовавала жалбоподателката, било „неточно прилагане на закона” – чл.83, ал.2 ГПК. В практиката на ВКС нямало подобен казус като нейния, затова случаят бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът в производството Г. П. П. не взема становище по жалбата.
Съставът на ВКС намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК предвижда частните касационни жалби да отговарят на изискването на чл.280, ал.1 ГПК. Това означава, че те са приравнени към касационните жалби срещу въззивни решения и за тях се отнасят разясненията, дадени в ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т.1 на това Тълкувателно решение, жалбоподателите следва да формулират правния въпрос, по който искат допускане на касационно обжалване. Това изискване в случая не е изпълнено. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК само повтаря оплакванията в касационната жалба, има и позоваване на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но нито е формулиран правният въпрос, по който се иска допускане на касационно обжалване, нито е обосновано с какво разглеждането на конкретния казус от ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, каквито са изискванията на т.4 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК. По такава частна касационна жалба не би могло да се допусне касационно обжалване.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ Д. касационно обжалване на определение №243 от 09.04.15г. по ч.гр.д.№174/15г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: