О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
София, 25.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 24 юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2921 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. К. К. против решение № 39 от 18.02.2014г. по гр.д.№ 2/2014г. на Ямболски окръжен съд, с което се потвърждава решение № 518 от 03.10.2013г. по гр.д.№ 864/2013г. на Ямболски РС. С последното е отхвърлен предявеният от касатора иск по ч. 109 ЗС против Г. П. К. и В. Р. К., Г. Т. И. и М. К. И. да преустановят неоснователните си действия по изграждане на ограда, да бъдат осъдени да съборят оградата и да я изградят на действителната граница между двата имота: ПИ № 87374.554.13 на ищеца и ПИ № 87374.554.10 – на ответниците.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, защото съдът следвало да отчете, че регулацията не е приложена и оградата, изградена от ответниците се намира в имота на жалбоподателя, поради което иска премахването й и изграждането й на правилното место.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК не е формулиран правен въпрос. Посочено е, че въпреки изграждането на незаконна ограда и факта, че същата пречи за упражняване правото на собственост на ищеца, искът по чл. 109 ЗС е отхвърлен, като съдът се е позовал на последващи действия – не подписване от него на акт за грешка в кадастралната карта. Възразява се срещу въззивното решение и поради това, че е подменена правната квалификация на предявения иск, като въззивният съд разгледал иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР. Жалбоподателят се позовава на Р № 5/18.01.2012г. по гр.д.№ 412/2011г. на Габровски окръжен съд, Р № 139/25.06.2010г. по гр.д.№ 457/2009г. на ВКС І гр.о.,
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Ищецът /сега касатор/, като собственик на имот ПИ № 87374.554.13 е предявил иск по чл. 109 ЗС против ответниците – собственици на ПИ № 87374.554.10 да преустановят неоснователните си действия по изграждане на незаконна ограда, да я съборят и да изградят нова ограда между двата имота на вярната граница. По делото е установено от СТЕ, неоспорена от страните и с необорени констатации, че северната граница на имот № 10 на ответниците в кадастралната карта не е заснета на вярното й место. Границата минава по линията 1-6 по скица приложение № 1, съобразно протокол № 104/08.08.1995г., скица № 341/01.12.2011г., скица № 1001/04.06.2002г. / л. 8 и 9 от делото на РС/ На место е изградена ограда, която минава по т.1-5 навътре в имота на ответниците, при което те не са заградили към своя имот площ от него – 6 кв.м. /колорирана в червено в скица № 1/. Разстоянието от т.5 до т.6 по лицето на имота от към улицата е 41 см. Оградата е изградена със строително разрешение № 340/31.07.1995г. и протокол за строителна линия № 104/08.08.1995г. Ищецът е отказал да подпише протокола за поправяне на грешка в кадастралната карта по административен ред, съгласно чл. 53, ал.1 ЗКИР. Така с оградата са освоени от ответниците 10 кв.м, които съгласно кадастралната карта са част от техния имот. Не са освоени останалите шест кв.м.
Въззивната инстанция е приела, че предявеният иск е неоснователен, защото оградата не е незаконна и е изградена навътре в имота на ответниците в границите му по кадастралната карта, а други граници не са установени нито по административен ред по чл. 53, ал.1, ЗКИР, нито чрез иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР. Така правото на собственост на ищеца не е смутено, а напротив, той ползва шест кв.м. от имота на ответниците на север от изградената ограда.
Правен въпрос не е поставен. До колкото не твърди промяна на правната квалификация на предявения иск от възивната инстанция, съдът отбелязва, че не се касае за недопустимо решение. Окръжният съд не е разглеждал иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР, а е ползвал това, че ищеца не е подписал протокола за поправяне на грешката в кадастралната карта по административен ред за да мотивира извода си, че оградата е поставена в очертанията на имота на ответниците по кадастралната карта. Разгледаният иск е предявеният такъв по чл. 109 ЗС и от двете инстанции по същество..
Посоченото в изложението че въпреки изграждането на незаконна ограда и факта, че същата пречи за упражняване правото на собственост на ищеца, искът по чл. 109 ЗС е отхвърлен, като съдът се е позовал на последващи действия – не подписване от него на акт за грешка в кадастралната карта, не отговаря на фактите по делото и поради това не е основание за допускане до касация. Оградата е изградена със строителни книжа. Дали в кадастралната карта имота е показан грешно не е въпрос на изследване в производство по иска по чл. 109 ЗС. Не е установена по взаимно съгласие на страните, в производство по административен ред, или чрез иск с влязло в сила решение по чл. 53, ал.2 ЗКИР друга граница между двата имота освен отразената сега в кадастралната карта и тя като официален документ се счита за вярна и отразяваща правото на собственост. Обстоятелството, че оградата на имота на ответниците е изградена навътре в него не я прави незаконна. Това че е ситуирана на вътре в имота на ответниците означава, че не смущава правото на собственост на ищеца. Обясненията на свидетеля И. съставлява само свидетелски показания. Те не са специални знания и не могат да опровергаят констатациите на СТЕ.
Решение № 5/18.01.2012г. по гр.д.№ 412/2011г. на Габровски окръжен съд не установява противоречива съдебна практика с въззивното решение. И по него е прието, че е предявен иск по чл.109 ЗС, както е приел и въззивния съд.
Решение № 139/25.06.2010г. по гр.д.№ 457/2009г. на ВКС І гр.о. е неотносимо към процесния казус първо защото не се установява оградата да е незаконна и второ не се установява тя да смущава правото на собственост на ищеца, защото е изградена на вътре в имота на ответниците и при това й ситуиране тя не пречи на ищеца за достъп до имота му без основание. Искът по чл. 109 ЗС дава защита само срещу неоснователни действия, които смущават правото на собственост, а не срещу всички такива. Ищецът не е доказал оградата да съставлява неоснователно действие, поради което въпросът за приложението на чл. 109 ЗС е общ и не обосновава основанието по чл. 280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване, поради което, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 39 от 18.02.2014г. по гр.д.№ 2/2014г. на Ямболски окръжен съд по касационна жалба, подадена от П. К. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: