2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
гр. София, 25.06.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 986 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Л. Банков – синдик на „САНО И ПИ СИ” ЕООД /н/ срещу разпореждане № 87 от 21.01.2019г. по в.ч. т. д. № 683/2018г. на Апелативен съд – Варна, с което е върната частната му касационна жалба срещу определение № 753/ 07.12.2018г. по в.ч.т.д. № 683/2018г. на Апелативен съд – Варна, с което се оставя без уважение частната жалба на синдика срещу определение № 11278 27.03.2018г. по ч.т.д. № 369/2018г. на Окръжен съд – Варна за отмяна на допуснато на 07.03.2018г. обезпечение на бъдещ иск на кредитора „Планекс” ЕООД срещу „Сано БГ” ЕООД с правно основание чл.647, ал.1, т.1 и т.2 ТЗ и чл.55, ал.1, пр. 3-то ЗЗД вр. чл. 649, ал.2 ТЗ.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното разпореждане като незаконосъобразно. Изложени са доводи, че произнасяйки се по същество по жалбата срещу определението на окръжния съд и позовавайки се на липса на статут на страна в обезпечителното производство на жалбоподателя, вместо да остави жалбата без разглеждане, съдът е лишил страната от възможността за инстанционен контрол на определението му. С оглед на това е извършено процесуално нарушение и е нарушено правото на защита на страната и на сезиране на контролната инстанция – ВКС. Поддържа се, че обжалваният акт е немотивиран.
Ответникът по жалбата, „Планекс” ЕООД, поддържа, че обжалваното определение е правилно и иска потвърждаването му по съображения, изложени в депозирания отговор.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
С определение № 753/ 07.12.2018г. по в.ч.т.д. № 683/2018г. на Апелативен съд – Варна е оставена без уважение частната жалба на синдика на „САНО И ПИ СИ” ЕООД /н/ за отмяна на допуснато на 07.03.2018г. обезпечение на бъдещи искове на кредитора „Планекс” ЕООД срещу „Сано БГ” ЕООД с правно основание чл.647, ал.1, т.1 и т.2 ТЗ и чл.55, ал.1, пр. 3-то ЗЗД вр. чл. 649, ал.2 ТЗ. Изложени са съображения, че молбата за обезпечение на бъдещия иск за попълване на масата на несъстоятелност е подадена от кредитор на несъстоятелността, а не от синдика, като приложение не намира разпоредбата на чл.649, ал.3 ТЗ. Аргументирано е, че нормата е процесуалноправна, поради което не може да се тълкува разширително, като съвместната процесуална легитимация на кредитора и синдика, представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост, единствено в исковия процес, но не и в производството по обезпечение на бъдещ иск. Същото до фазата на допускането се развива едностранно, поради което първоинстанционния съд не е бил длъжен да конституира синдика като съмолител, съответно да му определя срок за предявяване на бъдещия иск. Пропускът на молителя – кредитор на несъстоятелността да предяви обезпечения иск в срок не може да бъде саниран. Съобразено е, че молителят по обезпечителното производство, „Планекс” ЕООД е обжалвал определението, с което обезпечението на бъдещите искове е отменено, като с определение от 12.11.2018г. по ч.т.д. № 345/2018г. на Апелативен съд – Варна частната му жалба е оставена без уважение.
За да върне като недопустима частната касационна жалба на синдика срещу определение № 753/ 07.12.2018г. по в.ч.т.д. № 683/2018г. на Апелативен съд – Варна, въззивният състав е приел, че определението не подлежи на касационен контрол на основание чл. 396, ал.2, пр. 3-то ГПК и чл. 274, ал.3, т.2 ГПК, при липса на преграждащ характер на акта.
Разпореждането е правилно.
Изложените подробни мотиви от апелативния съд, че определението не подлежи на касационен контрол, на основание чл. 396, ал.2, пр. 3-то ГПК и чл. 274, ал.3, т.2 ГПК, почиват на дадените тълкувания в задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/ 21.07.2010г. по тълк. д. № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 5/ 2015г. от 12.07.2018г. по тълк. д. № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС. Неоснователно е оплакването за допуснато от въззивната инстанция процесуално нарушение, тъй като в определението, постановено при правилно тълкуване на разпоредбата на чл. 649, ал.3 ТЗ, е налице произнасяне по съществото на спора, като е прието, че пропускът да се предявят в срок от кредитора исковете за защита на масата по несъстоятелност, за които е било допуснато обезпечението по чл. 390 ГПК, не може да бъде саниран, поради което не е налице поддържаното от частния жалбоподател нарушение на правото на защита на страната, изразяващо се във възпрепятстване на инстанционния контрол.
Предвид изложеното, разпореждането на Апелативен съд – Варна, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 87 от 21.01.2019г. по в.ч. т. д. № 683/2018г. на Апелативен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.