4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№412
С. 27.06.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1006/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. С. Т. – от [населено място] срещу Решение № 321 от 5.VІІ.2010 г. по гр.д. № 488/ 2010 г. на Русенски окръжен съд, с което е отменено Решение № 702 от 26.ІV.2010 г. по гр.д. № 5582/ 2009 г. на Русенски районен съд и е постановено друго, с което по иска на [фирма] – [населено място] срещу К. С. Т. – от [населено място] е признато за установено, че ответницата дължи на ищеца 1279.08 лв. – за използвана топлоенер – гия за периода 27.ХІ.2007 г. – 22.ІV.2009 г., със законната лихва от 31.VІІІ.2009 г. и 108.21 лв. – обезщетение за забавено плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3884/2009 г. на Р., с оплакване за неправилност и необоснованост на решението. В Изложение по чл. 284 ал. 3 ГПК жалбоподателката поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото поради новия характер на заповедното производство и правомощията на въззивния съд, въпросите: каква е връзката между заповедното производство по чл. 420 ГПК и установителния иск по чл. 422 ГПК, допустимо ли е да се установява вземане, за което не са били налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение – изравнителна справка съгласно §22 от ПЗР на ГПК, каквато не е била представена за всеки от двата отоплителни сезона, а само за единия и то след настъпилата преклузия за представяне на доказателства, може ли изискването за изравнителна сметка, да се замести с други доказателства (експертиза), годно доказателства ли е представеният от ищеца лист с отбелязване данните на измервателните уреди с нанесени поправки и добавки и установено ли е вземането по размер при липса на други доказателства, които да го установяват, обвързан ли е въззивният съд от оплакванията във въззивната жалба и може ли да се произнася по въпроси, които не са повдигани в нея.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не излага становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по основателността на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен положителен установителен иск, който е уважен, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
От изложените от жалбоподателката въпроси, с оглед данните по делото и правомощията си ВКС да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на делото, съгласно т.1 от ТР №1/2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС, могат да се посочат релевантите за делото въпроси: материалноправния въпрос: дължи ли ответницата цената на ползвана топлоенергия, за което задължение е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и установено ли е вземането на ищеца, и процесуалноправни въпроси: 1. за тежестта на доказване по иск по чл. 422 ГПК и конкретно – може ли в това производството да се установява вземане, за което не са били налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с оглед изискването на чл. 154 ЗЕ да е изготвена изравнителна сметка за съответната година, когато задължението е срещу потребители с въведена система за дялово разпределение, 2. за доказателствената стойност на изравнителна сметка за част от исковия период, представена от ищеца в производството по чл. 422 ГПК, след като е бил задължен от съда и може ли изравнителната сметка да се замести с други доказателства (експертиза), 3. Въззивният съд обвързан ли е от оплакванията в жалбата и може ли да се произнася по въпроси, които не са повдигани в нея. Въпросът доказателство средство ли е писмен документ с нанесени поправки и добавки и въпросът установено ли е вземането по размер при липса на други доказателства, не са релевантни за делото – първият е обусловен от фактите по конкретното дело и решаването му е с оглед преценката валиден ли е документът с оглед съдържащите се зачерквания и добавки, а вторият въпрос съставлява оплакване за неправилност на решението.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по изложените въпроси на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Искът по чл. 422 ГПК е иск за установяване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, предметът на доказване на който се извежда от естеството на възражението на длъжника, като защитно средство срещу твърдяната материалноправна незаконосъобразност на изпълнителното основание. Има установена съдебна практика за тежестта на доказване и допустимите доказателствени средства по иска по чл. 422 ГПК, която е в смисъл, че по този иск кредиторът трябва да установи съществуването на вземането си – пораждането на задължението и размера му, а длъжникът – че то е погасено – че не е възникнало задължение в претендирания размер или че е изплатено, като с успешното провеждане на иска, удостоверителната функция на заповедта за изпълнение ще бъде заместена със съдебно установеното вземане на кредитора. Обстоятелството, че в заповедното производство заявителят не е представил изравнителна сметка, съгласно изискването на чл. 154 ЗЕ, не означава, че кредиторът – ищец в производството по иска по чл. 422 ГПК не може с допустимите по ГПК доказателствени средства, включително експертиза – да установи дължимостта на вземането си спрямо ответницата. Поради това следва да се приеме, че въззивният съд в съответствие със съдебната практика е решил въпросите за тежестта на доказване по иск по чл. 422 ГПК и може ли в това производството да се установява вземане, за което заявителят не е изпълнил при подаване заявлението по чл. 410 ГПК изискването по чл. 154 ЗЕ за изготвена изравнителна сметка за съответната година.
Не е решен в противоречие със съдебната практика и въпросът за доказателствената стойност на изравнителна сметка, представена за част от исковия период, след като съдът е задължил ищеца да представи такава и въпросът може ли изравнителната сметка да се замести с други доказателства (експертиза). Тъй като изравнителната сметка, като писмено доказателство, е едно от допустимите средства по ГПК за основателността на иска за установяване на вземането на ищеца, съдът може и въз основа на изслушана експертиза, да направи изводите си за съществуване на вземането. Изравнителната сметка е доказателство от значение, че вземането съществува и същата следва да бъде съобразена от експертизата наред с другите писмени доказателства, а непредставянето й към заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, не е основание за отхвърляне на иска по чл. 422 ГПК, нито основание да се приеме, че този иск е недопустим поради непредставяне в производството по чл. 410 ГПК на изравнителна сметка.
Не се е произнесъл в противоречие със съдебната практика въззивният съд, като е уважил жалбата и е постановил решение, с което е уважил иска по чл. 422 ГПК. Съгласно чл. 269 ГПК по въпросите за правилността на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Жалбоподателят е поддържал в жалбата, че е представил и доказателства, които не са оспорени своевременно от ответницата, поради което първоинстанционният съд неправилно не е възприел изслушаната експертиза по съображения, че е основана на оспорени доказателства. Затова е неоснователен доводът му, че единственият твърдян във въззивната жалба порок на решението, е несъобразяване със заключението на експертизата и че съдът не е могъл да анализира събраните по делото доказателства, а е следвало да се ограничи до този довод. Като е изложил съображения кои от писмените доказателства ответницата е оспорила кои – не и защо следва да вземе предвид представената от ищеца в първоинстнационното производство изравнителна сметка, съдът е обосновал изводите си на посочените писмени доказателства и е изложил съображения защо следва да възприеме заключенията на изслушаните експертизи, с което не се е произнесъл по въпроси, които не се съдържат във въззивната жалба.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 321 от 5.VІІ.2010 г. по гр.д. № 488/ 2010 г. на Русенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: