1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
София, 06.04. 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти април двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 105/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответник по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД С. К. М. Е. [ЕГН], [населено място], [община] чрез пълномощник адвокат Д. П. с присъединяване към жалбата и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК от втори ответник Д. И. Б. с писмена молба от 17.12.2010 г. чрез адвокат Д. Л. против въззивно решение на Окръжен съд, С. З., Първи граждански състав № 206/14.10.2010 г., постановено по гр. д. № 279/2010 г., с което е оставено в сила решение на Районен съд, С. З., ГО, VІІ състав № 47/19.12.2009 г., постановено по гр. д. № 137/2003 г., с което е отхвърлена молбата на С. К. М. и на Д. И. Б. с правно основание чл. 297, ал. 1 ГПК/отм./ за обезсилване на постановеното от РС, С. З. решение № 35/9.04.2008 г. по гр. д. № 137/2003 г., с което е обявен за окончателен предварителен договор сключен на 11.08.2000 г. между тях и И. А. А. за покупко-продажба на процесния апартамент, поради неплащане в срока по чл. 297, ал. 1 ГПК/отм./ остатък от продажната цена на имота в размер на сумата 4 500 щ. д.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторите са се позовали на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК с оплаквания, че в противоречие с константната съдебна практика съдът е приел, че е налице изпълнение от страна на длъжника, въпреки че дължимите суми не са внесени по сметка на кредиторите в срока по чл. 297, ал. 1 ГПК/отм./, че внесената от длъжника сума е в по-малък от дължимия размер, в друг вид валута и е внесена по сметка на самия длъжник; в противоречие със съдебната практика съдът се е произнесъл относно характера на извънсъдебното прихващане, като е приел, че то има само декларативен характер и че не е необходимо изявление за прихващане на длъжника, отправено до кредитора и стигнало до него, както и че е приел, че последващи действия на длъжника, неадресирани до кредитора и извършени в хода на производството по обезсилване на решението, а не в преклузивния срок по чл. 297, ал. 1 ГПК/отм./ заместват прихващането и са с погасителен ефект. Позовават се на постановени от ВКС решения. Поддържат и оплакване, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е нарушил чл. 188 ГПК/отм./ или чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК. Считат, че съдът се е произнесъл в противоречие и с решения на други съдилища-Р. № 389/26.09. на ОС-Враца по гр. д. № 543/2009 г. и Р. от 27.04.2009 г. на ОС-Хасково по гр. д. № 67/2009 г./влезли в сила/.
Ответникът по касационната жалба И. А. А. не е изразила становище.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел за изпълнено в срок задължението за заплащане на остатъка от продажната цена на процесния апартамент чрез внасяне на сумата 5 218.44 лв.-левова равностойност на дължимата по влязлото в сила решение за уважаване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД сума 4 500 щ.д., изчислена след прихващане с дължима от ответниците на ищцата сума в размер на 967 лв. за направените по делото разноски.
Не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Поставените с изложението въпроси не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК да се формулират правни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото съгласно разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Поставените с изложението въпроси по съществото си съставляват оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила-касационни основания за отмяна на въззивното решение поради неправилност на основание чл. 281, т. 3 ГПК, които не са относими към предварителната селекция на касационните жалби в производството по чл. 288 ГПК.
Приложените към изложението съдебни актове не подкрепят основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, на които касаторът се е позовал. Така, Р. № 1002/7.01.2010 г., постановено от ВКС по гр. д. № 3800/2008 г., ІV г. о. в производство по чл. 290 ГПК е по иск с правно основание чл. 71, ал. 1 вр. чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация вр. чл. 1 от ЗОДВПГ и съдът е приел, че въззивният съд е нарушил процесуалните си задължения по чл. 235, ал. 2 ГПК, тъй като не е обсъдил в съвкупност твърденията на ищеца, доводите на ответника и доказателствата по делото. Посоченото решение не е относимо към настоящия случай, при който въззивният съд е обсъдил и преценил твърденията на страните и всички релевантни за спора писмени доказателства и заключение на вещо лице по съдебно-икономическа експертиза.
Приложените към жалбата определения, постановени от различни състави на ВКС в производство по реда на чл. 288 ГПК не съставляват съдебна практика по смисъла на т. 2 и т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Решения № 11/17.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6090/2007 г., І г. о. и останалите, приложени към изложението решения са постановени при различна от процесната фактическа обстановка и не обосновават основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд, С. З. № 206/14.10.2010 г., постановено по гр. д. № 279/2010 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: