О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 421
гр. София,08.08.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на пети август, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1087 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] и [фирма], съдружници в Д. „Стратегма-И.”, срещу определение №40 от 24.02.2016 г. по гр.д.№50/2016 г. на ОС Видин. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане от 09.11.2015 г. по гр.д.№1877/2015 г. на РС Видин, с което е върната исковата молба на жалбоподателите и е прекратено производството по делото.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд в противоречие с приетото в определение №417 от 06.06.2012 г. на ОС Пазарджик, като се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл и по следните въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Оценяем или неоценяем е искът по чл.122и, ал.1, т.1 и ал.3, вр. чл.41б, ал.1, т.1 от ЗОП /отм./, вр. чл.26 от ЗЗД, доколкото се касае за иск за установяване на нищожност на договор, от който ищецът не може да черпи права. 2. Как се определя и каква е точната цена на иск по чл.122и от ЗОП /отм./, ако е оценяем, в случай, че оспорващият е предложил цена на сключения договор или изобщо не е бил участник в процедурата, а е трето, заинтересовано лице. 3. Допустимо ли е предявяване на частичен иск за защита на право от всяко заинтересовано лице, съгласно чл.122и, ал.1, т.1 и ал.3, вр. чл.41б, ал.1, т.1 от ЗОП /отм./, вр. чл.26 от ЗЗД, доколкото то няма материален интерес от обявяване недействителността на договора, а предявяване на иск с плащане на държавна такса от 4% е свързано със сериозни разходи при обществени поръчки на значителна стойност, като неплащането на държавна такса води до накърняване на обществения интерес, тъй като съдът следва да прекрати делото.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че преценката на първоинстанционния съд при определяне като оценяем на предявения иск по чл.122и, ал.1, т.1 и ал.3, вр. чл.41б, т.1 от ЗОП /отм./ и чл.26 от ЗЗД, за установяване на недействителността на договор за обществена поръчка, сключен между ответниците, е правилна и тъй като в указания срок, ищците не са изпълнили дадените от първоинстанционния съд указания за внасяне на дължимата държавна такса, а предвид предмета на делото и с оглед търсената защита-прогласяване недействителност /нищожност/ на целия договор за обществена поръчка, искът не може да се предявява като частичен, е потвърдил прекратителното определение.
Формулираните въпроси, които се свеждат до въпроса оценяем ли е и как се определя размерът на цената на иск за установяване на нищожност на целия договор за обществена поръчка, по който ищецът не е страна, са обусловили решаващата воля на въззивния съд, но спрямо тях не се установява наличие на поддържаното от касатора селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, визираното основание е налице, когато се прилага неясна, непълна или противоречива законова разпоредба и тълкуването й е наложително, тъй като липсва съдебна практика в тази насока или когато, макар и непротиворечива, създадената по прилагането й съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и следва да бъде изоставена. В случая освен, че не са изложени доводи за значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото, разпоредбата на чл.69, ал.1, т.4 от ГПК е ясна, пълна и непротиворечива, като не съществува съмнение, че размерът на цената на иск за установяване на нищожност на договор /а не на отделни клаузи от него/ е неговата стойност, независимо дали ищецът, на който законът е предоставил легитимация да предяви иска, е страна по договора или не.
Предвид изложеното и тъй като материално или процесуалноправен въпрос, извън вече цитираните, обусловил решаващата воля на въззивния съд, не е формулиран /твърдяното противоречие на обжалвания акт с посоченото в изложение определение не представлява формулиране на такъв въпрос/, а ВКС не е длъжен и не може да извежда въпроси от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба, настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №40 от 24.02.2016 г. по гр.д.№50/2016 г. на ОС Видин.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.