О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
София 26.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1737 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Т. Х. Н. от гр. П., чрез процесуалния си представител-адвокат П. против въззивно решение от 17.04.2009г.по в.гр.д. №3923 по описа за 2007г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 10.11.2005г. по гр.д. № 1631/05г.на Софийски районен съд,52състав за уважаване на предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ срещу Н. а. по приходите и вместо това е постановено друго,с което същите са отхвърлени като неоснователни и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 по поставения въпрос за съдържанието на понятията „системно нарушение на трудовата дисциплина” и „тежко нарушение на трудовата дисциплина”. Позовава се на три решения на ВКС.
Срещу така подадената жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Делото е за втори път пред касационната инстанция,след като с решение № 1* от 26.11.2007по гр.д. № 520/07г. ВКС е отменил първоначалния въззивен акт,като е приел,че наказанието е наложено в срока по чл.194 ал.1 от КТ и е върнал делото за ново разглеждане и произнасяне по съществото на спора.
За да постанови решението си въззвиният съд е приел,че дисциплинарното наказание”уволнение” е наложено с мотивирана заповед, от компетентно лице,издадена при спазване на законоустановената процедура. По спорния въпрос за това-дали ищецът е извършил посочените в заповедта нарушения,е дал положителен отговор,като се е позовал на неоспорена служебна бележка от 26.11.04г.на МВР-НСГП,установяваща че за периода 27.08.04г.-26.11.04г. Антон А. е бил извън пределите на страната и на показания на свидетеля Д. Г. Въз основа на тях е приел,че ищецът не е връчил на посочените лица наказателните постановления и предупреждението от 5.10.2004г. по посочения в тях начин-при отказ на лицата да ги получат,с което е нарушил правилата на ЗАНН и НПК за връчване на документите и е извършил удостоверяване на неверни обстоятелства. При преценката на тежестта на извършеното нарушение,съдът се е позовал на длъжностното качество на ищеца/данъчен инспектор в отдел”Обслужване”по ТДД Пловдив/,наличието на подадени осемнадесет на брой жалби срещу негови действия, установената повтаряемост на осъщественото и на причинените вреди.
При така изложените факти- поставените в касационната жалба въпроси,свързани с установяване на смисъла на понятията „системност” и „тежест”на допуснатото нарушение на трудовата дисциплина- са от значение за изхода на спора,тъй като са свързани с решаващите мотиви на съда,но не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Практиката във връзка с тях не изисква нов начин на тълкуване или промяна,или осъвременяване на тълкуването й,съответно не е налице непълнота, неяснота или противоречие в законови норми,което да налага създаването на съдебна практика по прилагането им или осъвременяването й предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
За понятието „системни нарушения на трудовата дисциплина“-за легална се приема дефиницията, уредена в чл. 7 от Общите правила за вътрешния трудов ред в предприятието (ОПВТРП)-отм.,определяща ги като три или повече отделни нарушения на трудовата дисциплина. В случая /и това не се оспорва в жалбата/е установено извършването на три отделни нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца/сега касатор/, изразяващи се в оформяне -не по установения в ЗАНН ред-при отказ /без да е изразяван такъв от лицата/ на три броя разписки-съответно за връчване на наказателно постановление № 1* от 23.02.2004г.на директора на ТДД Пловдив против”Б”ООД,представлявано от А. А. ,на наказателно постановление № 904 от 19.07.2004г.на директора на ТДД Велико Търново против ЕТ ”Д”,представлявано от Д. Г. и на предупреждение № 905 от 19.07.2004г.на ЕТ ”Д”, представлявано от Д. Г.
При преценката на тежестта на допуснатото нарушение на трудовата дисциплина- в теорията и практиката не е имало спор,че се вземат пред вид цялостната характеристика на деянието-от обективна и субективна страна, като определящи са значимостта на неизпълненото задължение,степента на неизпълнението,формата на вината,отношението на нарушителя към извършеното от него. Тъй като в този смисъл са и мотивите на въззивния съд –не може да се приеме тезата на касатора,че поставения от него въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Мотивиран от изложеното и като счита,че не е налице посоченото основание за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 17.04.2009г.по в.гр.д. №3923 по описа за 2007г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.