О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
София, 15.06.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 5294/2008 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. С., Н. Д. С. и Р. Д. Станчев, гр. О., срещу въззивно решение от 03.11.2008г. по гр.дело № 292/2008г. на Търговищкия окръжен съд в частта относно разпределяне ползването на таванско помещение. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Постановеното решение противоречи на практиката на ВКС – ТР №34/1983г., което разграничава статута на подпокривното пространство в зависимост от конструкцията му и достъпа до него, а именно обща част по предназначение, или обща част по естеството си, която не може да се разделя между съсобствениците. В разглеждания случай таванското помещение е обща част по предназначението си, то може да принадлежи само на един от етажните собственици и достъпът до него не може да бъде през стълбищна клетка на единия съсобственик. Въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС е разрешил процесуалноправни въпроси относно установяване на фактическата обстановка, вкл. приемане на определени факти за безспорни, без да са ноторни или пък обявени за такива, а именно че между страните не е имало спорове относно ползването на дворното място, мазите и таванските помещения, тъй като винаги се е спорило за тавана. Не са съобразени задължителните указания в отменителното решение на ВКС да се изследва дали подпокривното пространство е предвидено за общо ползване или е сервизно помещение на втория етаж.
Ответниците по касация П. Е. Д. и В. И. Д. , гр. О., оспорват жалбата и считат, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение на Търговищкия окръжен съд е оставено в сила решение № 76 от 13.04.2007г. по гр.д. № 296/2006г. на Омуртагския районен съд, с което е разпределено на основание чл.32, ал.2 ЗС ползването на дворното място в УПИ № І* кв.28, по плана на гр. О. с площ 420 кв.м., както и ползването на подпокривното пространство в двуетажна масивна жилищна сграда с площ 135 кв.м., построена в УПИ № І* както следва : П. Д. и В. Д. да ползват северната половина с изграден вход направо пред стълбището, водещо до тавана; М. С. , Н. С. и Р. С. – да ползват южната половина с изграден вход вдясно от от стълбището, водещо до тавана, съгласно скицата.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че страните са собственици на двуетажна сграда, построена в УПИ ІХ-535. Наследодателят на касаторите е отстъпил право на строеж на първия етаж от проектирана вече двуетажна сграда с две мази. Таванското помещение представлява подпокривно пространство. По одобрения архитектурен проект достъп до тях следвало да има и от двата етажа, тъй като входът е бил един. По съгласие между страните обаче входът е бил изместен от другата страна на сградата и са се обособили два самостоятелни входа – до първия и до втория етаж. Подпокривното пространство е обща част по предназначението си. Представлява конструктивен елемент. Затова не е описано в нотариалния акт за отстъпване право на строеж. Всеки от съсобствениците има самостоятелно мазе със собствен вход и то представлява сервизното и обслужващо помещение на жилището.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. В разглеждания случай даденото от въззивния съд разрешение на поставените от касатора въпроси не са в противоречие с практиката на ВКС. Като е установил, че процесното подпокривно простванство е обща част по предназначението си, тъй като отговаря на характеристиките, очертани в ТР № 34/1983г. ОСГК / има нужната височина, обем, пространство, до което има нормален достъп и от което може при спазване на съответните законови изисквания да се изградят отделни обекти/, въззивният съд в съответствие с последното е приел, че то следва да бъде разпределено за ползване в съответствие с предложения от експертизата вариант. Доводите на касаторите, че след като достъпът до помещението може да се осъществи само чрез тяхната стълбищна клетка, то тогава липсва нормален достъп, поради което и помещението принадлежи само на един от съсобствениците, е неоснователен. Обстоятелството, че е променен одобреният проект на сградата и е изградена стълбищната клетка по описания от експертизата начин, не рефлектира върху статута на подпокривното пространство като обща част по предназначението си и върху правото на собственост. Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението както по изложения правен въпрос, така и по втората група въпроси – приемането на определени факти за безспорни, без те са обявени за такива. Трайна е практиката на ВКС по приложение на процесуалните правила, задължаващи решаващия съд да отдели спорните от безспорните по делото факти и обстоятелства и да преценява събраните в процеса доказателства с оглед спорните по делото факти, твърденията и доводите на страните. В случая възприетото от въззивния съд, че между страните не е имало спорове по ползването на дворното място и мазите е ирелевантно, тъй като предмет на касационно обжалване е разпределение ползването на подпокривното пространство. Приетото от въззивния съд, че не е имало спорове по ползването му също е ирелевантно, тъй като става въпрос за факта, че само ответната страна е ползвала помещението до завеждане на исковата молба и не рефлектира на крайните изводи по отношение на разпределението. В тази връзка това не и съществен процесуалноправен въпрос, от разрешението на който зависи изхода на делото. Не е са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и относно третата група въпроси, поставени от касатора – неизпълнение указанията, дадени с отменителното решение на ВКС. Въззивният съд е съобразил тези указания, назначил е допълнителна експертиза и установил, че всеки от съсобствениците има самостоятелно мазе със собствен вход и то представлява сервизното и обслужващо помещение на съответното жилище.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1/2/ ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
Няма искане от ответниците по касация за присъждане на разноски за настоящото производство, поради което и такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 03.11.2008г. по гр.дело № 292/2008г. на Търговищкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.