ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 421
София, 02.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 155/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. Т., К. Н. Т., П. Т. П. – всички от гр. В. и М. М. Д. – от гр. С. срещу Решение № 436 от 11. ХІ.2009 г. по гр.д. №1133/ 2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено Решение №1950 от 18.VІ.2009 г. по гр.д. № 7349/ 2007 г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от тях срещу “В” Е. – гр. В. иск за разваляне на договор за покупко – продажба на описания недвижим имот, сключен с нот.акт№126,томІІІ, рег. №5440, н.д. №466/27.ІХ.2006 г. срещу задължение на купувача за извършване на ново строителство, съгласно Предварителен договор от 6.ІХ.2006 г., с оплакване за неправилност и незаконосъобразност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че процесуалноправният въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства, е от значение за точното прилагане на закона, а необсъждането на писмените доказателства, заключението на техническата експертиза и показанията на посочените свидетели, съставляват нарушение на чл. 188 ГПК (отм.), в който смисъл е Р. №6/10.І.2009 г. по гр.д. № 4121/ 2008 г. на ВКС. Жалбоподателите сочат, че по материалноправния въпрос изработването на идеен проект само за част ”архитектура”, означава ли изпълнение на фаза “идеен проект” с оглед изискванията на Наредба №4/21.V.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, задължителната и текущата съдебна практика на ВКС не са отговорили, което налага този въпрос да се разреши с касационната жалба с тълкуване, с което ще се преодолее непълнотата, неяснотата и противоречието на закона – чл. 5 ГПК.
Ответникът по касационната жалба “В” Е. – гр. В. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е отхвърлен конститутивен иск и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иск за разваляне поради допуснато от ответника неизпълнение на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 126/2006 г. Въз основа на писмените и гласни доказателства и изслушаната експертиза, съдът е приел, че ответникът, имащ качество на купувач по Договора за продажба с н.а. № 126/2006 г., и на изпълнител по Договора за строителство и предварителен договор от 6.ІХ.2006 г., е изготвил идеен проект, част “архитектура” за сградата, който е част от фаза на инвестиционен проект по смисъла на чл. 139 ал. 1 ЗУТ. Съдът е приел, че изготвеният проект е годен на фаза идейна, като страните с Договора от 6.ІХ.2006 г. изрично са уговорили, че ищците следва да изберат обектите при изготвяне на заданието на инвестиционния проект “част архитектура”, който избор се счита извършен с подписването на същия. По съображения, че на ищците е бил представен за одобрение изготвения проект, като за да го одобрят, е следвало да направят избор на обектите, което те не са сторили, факт, констатиран и от съставения Протокол на срещата при нотариус, съдът е заключил, че те са неизправна страна, поради което на основание чл. 96 ал. 1 ЗЗД ответникът се освобождава от отговорност за забава, доколкото без съдействието на кредиторите не би могъл да изпълни задължението – да изготви и да бъде одобрен идеен проект в срока, посочен в договора.
Изложеният от жалбоподателите разрешен по делото процесуалноправен въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, е релевантен за делото, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Безспорна и трайноустановена е съдебната практика, че съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства, и доводите на страните, съгласно чл. 188 ал. 1 и ал. 2 ГПК (отм.). Въззивният съд е решил делото, като е приложил правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 127 ал. 1 ГПК (отм.), обсъдил е в тяхната взаимна връзка събраните доказателства – писмени, гласни и техническа експертиза, както и доводите и възраженията на страните, изпълнявайки задълженията си по чл. 188 ал. 1 ГПК (отм.). Като е съобразил уговореното от страните с договора относно изработването на идеен проект, част ”архитектура” на сградата и избора на обектите въз основа на него, съдът е обсъдил относимите към този въпрос доказателства и е изложил подробни съображения защо приема, че е неоснователен доводът на ищците, че изработеният идеен проект е непълен. С тези си действия въззивният съд не е процедирал неправилно, обсъдил е всички доказателства, които имат значение към правнорелевантните факти, приел е кои са се осъществили и кои – не с оглед твърденията на всяка от страните, и не е разрешил изложения въпрос в противоречие със съдебната практика. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Изложеният от жалбоподателите материалноправен въпрос: изработването от изпълнителя на идеен проект само за част ”архитектура”, означава ли изпълнение на фаза “идеен проект” с оглед изискванията на Наредба №4/21.V.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, не е релевантен за делото. Спорният между страните въпрос е: изготвил ли е ответникът и предоставил ли е на ищците в срок уговорения в р. ІІІ т.1 б. ”Г” от Договора от 6.ІХ.2006 г. инвестиционен проект част ”архитектура”, за да могат да изберат обещаните им обекти, с оглед възражението им, че идейният проект е непълен, тъй като съдържа само част “архитектурна”. Това е въпрос, конкретен за делото, решаването на който е в зависимост от установените по делото факти. За да реши този въпрос, въззивният съд е тълкувал в съответствие с чл. 20 ЗЗД волята на страните, съдържаща се в Договора от 6.ІХ.2006 г., в р. ІІІ т.1 б. ”Г” от който е уговорено възложителите да изберат обещаните обекти със заданието за инвестиционния проект част ”архитектура”, който избор се извършва с подписите на възложителите и строителя върху идейния проект. Към така уговореното от страните няма отношение въпросът за задължението на ответника да изготви инвестиционния проект, по какъвто въпрос въззивният съд не се е произнесъл, тъй като релевантният за делото въпрос е изготвил ли е ответникът инвестиционния проект, уговорен р. ІІІ т.1 б. ”Г” с оглед възможността възложителите да изберат обещаните им обекти. Въпросът за изработването от ответника на инвестиционните проекти във фазите, посочени в чл. 139 ал. 1 ЗУТ и Наредба № 4/21.V.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, и конкретно – за изработване на идеен проект, който да бъде одобрен, касае изпълнението на последващи задължения на ответника, които биха възникнали, ако ищците бяха направили избора съгласно р. ІІІ т.1 б. ”Г”. Твърдяното от ищците неизпълнение, въз основа на което искат разваляне на договора, е предоставен им непълен идеен проект, поради което не са могли да изберат обещаните им обекти, във връзка с което съдът преценява изправна страна ли са ищците и оказали ли са необходимото съдействие на кредитора. Не е налице поддържаното от основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 436 от 11. ХІ.2009 г. по гр.д. № 1133/ 2009 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: