О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
София, 01.06.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №4952 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, вр. § 74 от ПЗР на ЗИДГПК.
Образувано е по касационна жалба на Средно училище „Х. Б.“, [населено място], чрез процесуален представител адв.Я., срещу решение от 14.08.2017г., постановено по в.гр.д.№399/2017г. на Врачански окръжен съд, с което е потвърдено решение от 15.05.2017г. по гр.д.№103/2017г. на Районен съд – Козлодуй, за уважаване на предявените от Я. Я. Г. искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Я. Я. Г., чрез процесуален представител адв.О., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Адв.О. претендира адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2, във вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗА..
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от Я. Я. Г. срещу Средно училище „Х. Б.“, искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1-3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със заповед №756/23.12.2016г. на директора СУ“Хр.Б.“ на основание чл.325, ал.1, т.3 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „чистач-хигиенист” и за заплащане на обезщетение на основание чл.225, ал.1 КТ.
Въззивният съд е приел за установено, че трудовият договор между страните е сключен като срочен на основанието по чл. 68 ал 1, т.1 от КТ на дата 04.01.2016 г. и е със срок до 31.12.2016 г., като конкретни причини, обуславящи сключването на договора като срочен,не са част от писмения му текст, нито пък е извършено позоваване или възпроизведено съдържанието на разпоредбите на чл. 68, ал.3 и ал.4 на КТ и § 1,т.8 ДР на КТ. Изложени са съображенията на съда, че условията, при които може да се сключи трудов договор за определен срок, са изрично регламентирани в императивните разпоредби на чл. 68 КТ и страните са длъжни да се съобразяват с въведените с тях ограничения, като те не могат да се дерогират дори по изрична тяхна обща воля. Посочено е, че с и изменението на чл. 68 КТ с ДВ, бр. 25 от 2001 г., която редакция на разпоредбата е в сила към момента на възникване на процесното правоотношение, са създадени ограничения за сключване на трудов договор за определено време, като е прието, че то е допустимо единствено в две групи случаи, уредени в чл. 68, ал. 3 и ал. 4 КТ. Прието е, че в случая не е налице хипотезата на чл. 68, ал. 3 КТ, тъй като работодателят не е дружество,обявено в несъстоятелност или в производство по ликвидация, а и работата, която ищцата следва да извършва на длъжността „чистач-хигиенист“,няма временен характер. Прието е, че не се установява в процесния случай да са налице и предпоставките на чл. 68, ал. 4 КТ, съгласно който по изключение срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ за срок най-малко от една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. В § 1,т.8 от ДР на КТ е дадена легална дефиниция на понятието „изключение“ по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ, като е предвидено, че то е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Прието е от съда, че в процесния случай работодателят нито твърди, нито доказва съществуването на обективни причини, които да могат да се квалифицират като изключение по смисъла на посочените разпоредби. Констатирано е, че такива няма посочени и в сключения между страните трудов договор от 04.01.2016 г. В него е налице единствено клауза, с която се определя срокът, за който той ще обвързва страните, но не са изложени никакви причини, които са наложили сключването на договора като срочен. Посочено е, че работодателят неоснователно се позовава на писменото желание на Г., касаещо срока на трудовия договор. Посочено е, че такова е уредено в чл.68, ал.4 КТ, но касае само срочен трудов договор със срок по-малък от една година. Именно за това – за срок по-малък от една година, законът изисква изрично писмено искане от работника. По тези съображения е прието, че постигната между страните уговорка за срока на действие на процесния трудов договор е в нарушение на императивните разпоредбите на чл. 68,ал.3 и 4 КТ, поради което следва да се приеме,че по силата на правилото на чл.68,ал. 5 КТ срочният трудов договор, сключен между страните,се е трансформирал в договор за неопределено време, а такъв договор не може да бъде прекратен на основание чл. 325,т.3 КТ, което е основание,приложимо само при срочните договори.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.3 ГПК на въззивното решение по въпроса: дали дадената от страна на ищцата по делото за сключване на срочен договор е нормативно предвидената по чл.68, ал.4 КТ такава молба. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, има формирана и ненуждаеща се от промяна съдебна практика, включително по реда на чл. 290 ГПК /напр. решение № 302 от 17.01.2017 г. по гр. д. № 1656/2016 г. На ВКС, IV г. о./, че при сключване на срочен трудов договор в хипотезата на чл. 68, ал. 4 КТ условията, съставляващи изключение по см. § 1, т. 8 ДР КТ трябва да са ясни при сключването му и да са обусловили срочността му. От съдържанието на трудовия договор следва да може да се установи, че е сключен за определен срок поради конкретно условие, като няма законови изисквания за начина на формулиране на клаузите, както и мястото им в текста на документа. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС по приложението на чл. 68, ал. 4 КТ. За работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, трудов договор за определен срок може да се сключи само по изключение – чл. 68, ал. 4 КТ, като в § 1, т. 8 ДР на КТ е регламентирано, че „изключение“ по смисъла на чл. 68, ал. 4 е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. При наличието на такива обективни причини е допустимо сключването на трудов договор за срок най-малко от 1 г. – изр. 1 на чл. 68, ал. 4 КТ, или за по- кратък срок от 1 г., като в хипотезата на по-краткия срок само по писмено искане на работника или служителя – изр. 2 на чл. 68, ал. 4 КТ. В случай, че в договора не са посочени конкретни факти за причини, представляващи „изключение“ по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ и в инстанциите по същество не са представени доказателства за съществуването им към момента на сключването му, не е налице условието „по изключение“, визирано в посочената разпоредба.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото касаторът СУ“Х. Б.“ следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ответника по касация адв. О. на основание чл.38, ал.2 ЗА, вр. с чл.36, ал.2 ЗА, вр. чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 14.08.2017г., постановено по в.гр.д.№399/2017г. на Врачански окръжен съд.
ОСЪЖДА С Средно училище „Х. Б.“, [населено място], да заплати на адвокат Е. Ю. О., член на АК-В., на основание чл.38 от Закона за адвокатурата сумата 500лв. – адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: