О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
гр. София, 10.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 2258 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 69 от 12.02.2014г. по гр.д. № 1076/2013г. на Апелативен съд – Пловдив, с която е потвърдено решение № 266 / 07.06.2013г. по т.д. № 482 / 2012г. на Окръжен съд – Пловдив за осъждане на касатора да заплати на [фирма] по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 320 817 лева, представляваща задържани гаранционни суми по сключен между страните договор за строителство от 14.11.2006г. за обект „Жилищен комплекс за сезонно обитаване на „С. Д.”, ПИ 151063, м. „Шипоцко”, [населено място], както и да заплати на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата от 113 714,68 лева- неустойка по чл.9, ал.3 от същия договор за периода 21.09.2010г., когато е падежът на вземането в размер на 1.5 % и на 16.09.2011г. за вземането в размер на 3.5 % от гаранционните суми до предявяването на иска на 21.05.2012г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от 22.05.2012г. до окончателното им плащане.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради всички, предвидени в чл.281, т.3 ГПК основания – нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът, [фирма], счита, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол, а при евентуалност – се позовава и на неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд относно главния иск за връщане на гаранционните суми, явяващи се част от възнаграждението за СМР по сключения между страните договор аз изработка. Въз основа на приетите по делото доказателства – единична и тройна технически експертизи, свидетелски показания и кореспонденция между страните, са направени следните правни изводи: Работата е приета от касатора – възложител с подписването на акт обр.15, в който не е отразено наличие на явни недостатъци във връзка с извършената работа. Възражението за некачествено изпълнение на СМР е прието за неоснователно. Мотивирано е, че същото не е конкретизирано – не е посочено в кой елемент или детайл какъв порок е налице и на каква стойност. Във връзка с разменената кореспонденция между страните е посочено, че ако към момента на приемане на обекта е имало явни недостатъци в изпълнените СМР, то те е трябвало да бъдат посочени, което не е направено. Изложено е, че предмет на основната част от кореспонденцията касае ремонт на детайли след отправено искане от възложителя, но след приемане на обекта, като недостатъците не са явни. Обосновано е, че отговорността на изпълнителя и правата на възложителя са обусловени от характера на недостатъците и отражението им върху годността на изработеното. В конкретния случай, освен че не се установява кои недостатъци са възникнали непосредствено след приемане на обекта, а не след настъпилото наводнение на обекта, не се установява и какви разходи са необходими за отстраняването им. Въз основа на това въззивният съд е приел, че няма основание за задържане на гаранционните суми, като наличието на недостатъци не води до погасяване на задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, а поражда права на възложителя по чл.265 ЗЗД, които следва да бъдат упражнени. За неоснователно е прието и възражението за прихващане с неустойка за забава изпълнението на обекта. Посочено е, че с анекс № 3 към договора страните са договорили краен срок за предаване на обекта 30.08.2008г., а констативният акт обр.15 е подписан на 09.03.2009г., но за този период ищецът е претендирал заплащане на суми по две фактури без да може да се установи кои точно са СМР, които не са били изпълнени в срок.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че обуславящ за изхода на спора процесуалноправният въпрос, следва ли въззивният съд при постановяване на решението да обсъди всички относими доказателства и доводи на страните от значение за спора, когато е направено оплакване във въззивната жалба, че това е от значение за формиране решаващата воля на съда, по отношение на който е осъществено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Формулираният от жалбоподателя въпрос не обуславя касационното обжалване, тъй като въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, като правилността на преценка им от въззивния съд от своя страна е въпрос относно правилността на атакувания акт и може да бъде предмет на селективната фаза на касационното производство. Следва да се има предвид, че касаторът не сочи кои точно доводи или доказателства не са обсъдени от въззивната инстанция, като оплакванията се свеждат до направените въз основа на тях фактическите и правни изводи от апелативния съд.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 69 от 12.02.2014г. по гр.д. № 1076/2013г. на Апелативен съд – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.