О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 422
София, 15.10.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1132 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Джайден юнайтед България“ ООД чрез адв. Н. Ц. срещу решение № 355/09.02.2018 г. на Софийски апелативен съд /САС/, търговско отделение, единадесети състав по т.д. № 5687/2017 г., с което след отмяна на решението на Софийски градски съд /СГС/ е постановено ново решение, с което настоящият касатор е осъден да заплати на „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД на основание чл.92 ЗЗД сумата 285120 лв. – неустойка за забава за неизпълнение на задължение за изтегляне на закупени стоки по договор № 40/06/2012 г. от 11.06.2012 г. за периода 11.09.2012 г. до 11.09.2015 г. с направените разноски и е отхвърлен иск на „Джайден юнайтед България“ ООД срещу „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД по чл.55 ал.1 предл.3-то вр. чл. 88 ал.1 ЗЗД за сумата 264000 лв. – платена продажна цена по същия договор със законната лихва.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.2 или ал.1 т.3 ГПК при следният посочен в изложението правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение: „отговаря ли на добрите нрави неустойка, в размер надхвърлящ цената на продаваната стока, за санкциониране на неизпълнетието на задължението на купувача да получи изцяло предварително платената стока?“
Ответникът по касационната жалба – „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД /СТМО/ оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС е предявен иск от СТМО срещу „Джайден юнайтед България“ ООД по чл.92 ал.1 ЗЗД за сумата 285120 лв. – неустойка по чл.10.3 от договор № 40/06/2012 от 11.06.2012 г. за продажба на стоки от СТМО на „Джайден юнайтед България“ ООД. Претендираната неустойка е за неизпълнение на задължение на купувача да изтегли стоката от склада на продавача в периода 11.09.2012 г. до 11.09.2015 г. В производството е приет за разглеждане и насрещен иск от „Джайден юнайтед България“ ООД срещу СТМО по чл.55 ал.1 предл.3-то вр. чл.88 ал.1 ЗЗД за 264000 лв. – платена продажна цена по процесния договор, подлежаща на връщане, поради разваляне на договора. СГС е отхвърлил първоначалния иск и е уважил насрещния иск. САС е отменил решението на СГС и е постановил друго, уважаващо първоначалния иск и е отхвърлящо насрещния. САС е приел, че между страните е сключен договор /приложен по делото/ за продажба на стоки – части на Т-54 и Т-55 – ходова част, окачване, корпус и окачване – резервни части за агрегати и др., конкретно описани в приложението към договора при договорени конкретни мерки за охраната им, условия за безопасност и съгласуваност на мерките по охрана и извеждане със съответните регионални служби на военна полиция, служба КОС-МВР и т.н. Продажната цена по договора в размер на 264000 лв. е платена изцяло от купувача „Джайден юнайтед България“ ООД. Договорено е /чл.10.2 вр. чл.10.1 от договора/ купувачът да изтегли стоката в срок от три месеца, считано от датата на подписването на договора, т.е. до 11.09.2012 г., а при неизпълнение на задължението да се изтегли стоката е уговорено заплащане неустойка, платима от купувача в размер на 3% от стойността на неизтеглените количества стока за всеки просрочен месец след началната дата на забавата. Установено е и страните не спорят, че цялото количество стока не е изтеглено от купувача, чието задължение е било съобразно сключения договор при условие EXW – франко ненатоварено превозно средство в складове на продавача /чл.3.1 от договора/. За да постанови решението си, уважаващо първоначалния иск и отхвърящо насрещния, САС е изложил съображения за невъзможност да се приеме, че договорът е развален по право, след като цената е платена, а купувачът не е изпълнил задължението си да получи стоката като я изтегли. Според САС по делото не са ангажирани доказателства, установяващи, че неизтеглянето на стоката в тримесечния срок се дължи на причини у продавача, респ., че продавачът е неизправна страна и не е оказал необходимо съдействие за изпълнение задължението на купувача за изтегляне на стоката. Изложени са и съображения за неоснователност на възражението, че уговорената неустойка противоречи на добрите нрави. Според САС преценката за нищожност се прави към момента на сключване на договора с оглед качеството й на предварително уговорено по размер обезщетение за вредите от неизпълнение на един договор, както и при съобразяване на присъщите й функции – обезпечителна и санкционна. Според САС в случая продавачът по процесния договор има интерес да предаде стоката, за която прави разноски за съхранение, охрана, опазване целостта й и пр. Предвид естеството на обезпеченото задължение – изтегляне/получаване на стоката, заедно с преминаване на риска /чл.4.1. от договора/ и размера на неустойката, определен като процентно съотношение от неизтеглената част от вещите и функционално обвързан само с поведението на купувача и времето, в което продължава неизпълнението, според САС се налага извод, че неустойката, преценена към момента на сключване на договора съответства на присъщите й функции – обезпечителна и обезщетителна.
За разрешението на така изведения от касатора въпрос: „отговаря ли на добрите нрави неустойка, в размер надхвърлящ цената на продаваната стока, за санкциониране на неизпълнетието на задължението на купувача да получи изцяло предварително платената стока?“, за което се твърди основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 и ал.2 ГПК е от значение приетото в т.3 на ТР № 1/15.06.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС: „Нищожна, поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора“. В мотивите на тълкувателното решение изрично е посочено, че прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна и същата се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с настъпилите от неизпълнението вреди. Изложените от САС съображения във връзка с уговорената между страните неустойка /чл.10.2 вр. чл.10.1 от договора/, размерът й, определен като процентно съотношение от стойността на неизтеглените количества стоки и функционалното й обвързване само с поведението на купувача и времето, в което е продължило неизпълнението /три години/, както и възможността на страните да преценят размера на дължимата неустойка към момента на сключване на договора са основания да се приеме съответствие на изводите на САС със задължителната съдебна практика, в случая ТР № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС, както и правната теория във връзка с характера и функциите на неустойката. Ето защо не е налице хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. н ОСГТК на ВКС/, нито размера на присъдената неустойка обуславя приложение на чл.280 ал.2 ГПК. Това е така, защото очевидната неправилност е обусловена от наличие на „видимо“ тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довела от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В случая обжалваното решение на САС не е постановено нито извън закона, нито има данни за явна необоснованост с оглед правилата на формалната логика, съобразено е с безспорните, установени от правната теория и задължителна съдебна практика характеристики, същност и функциите на неустойката. Позоваването на разпоредбата на чл.280 ал.2 предл.3-то ГПК само по себе си не обуславя наличие на предпоставка за допускане на касационно обжалване, поради очевидна неправилност.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по касационна жалба в размер на 5424 лв. – договор за правна защита и съдействие и фактура от „Юробанк“.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 355/09.02.2018 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, единадесети състав по т.д. № 5687/2017 г.
ОСЪЖДА „Джайден юнайтед България“ ООД с ЕИК[ЕИК] да заплати на „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД ЕИК[ЕИК] сумата 5424 лв. /пет хиляди четиристотин двадесет и четири лева/ адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.