О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
София , 15.12.2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, IV-то отделение, в закрито заседание на десети декември две хиляди и осма година в състав:
Председател:Жанин Силдарева Членове:Маргарита Соколова
Дияна Ценева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 1756/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адвокат В повереник на “М” А. гр. Ш.q срещу определение от 07.05.2008 г. по в. ч. гр. д. № 247/08 г. на Шуменския окръжен съд, с което без уважение е оставена частна жалба срещу определение от 03.12.2007 г. по гр. д. № 1699/07 г. на Шуменския районен съд за прекратяване на делото поради недопустимост на предявения иск по чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./ за установяване неистинност на акт за държавна собственост № от 06.02.1995 г. Жалбоподателят счита, че определението е постановено по въпрос, разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, който е и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по частната жалба О. гр. Ш. счита същата за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима, защото с въззивното определение е потвърдено първоинстанционно определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
Предявен е иск за установяване, че акт за държавна собственост № от 06.02.1995 г., с който съсобствеността върху посочения в него обект е разпределена между страните по делото в процентно отношение и по стойност, е с неистинско съдържание. Ищецът “М” А. гр. Ш. твърди, че към датата на неговото съставяне общинската собственост не е била регламентирана със закон, поради което и материалната доказателствена сила на документа е опорочена. При съставянето и издаването му не били спазените предвидените от закона ред и форма за удостоверителните производства. С документа били удостоверени обстоятелства, които законът не позволява да се удостоверяват по този начин. Ищецът има предвид това, че съгласно чл. 158, ал. 3 ППЗДС /отм./ общината не може да удостовери правото си на собственост за имоти, които не са отписани като държавни по реда, посочен в чл. 39 ППЗОбС /отм./ и чл. 158, ал. 2 ППЗДС /отм./.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд приел, че изложените в исковата молба обстоятелства сочат на спор за материално право, който може да се реши с предявяване на иск за собственост. С неговото уважаване ще бъде оборена и доказателствената сила на акта за държавна собственост. Такъв иск вече е бил предявен между страните и е приключил с влязло в сила решение. Тъй като актът не рефлектира върху правото на собственост на страните, липсва за ищеца правен интерес от иска по чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./. Наред с това съдът приел, че актът за държавна собственост не създава права, а съдържа правни изводи, които могат да бъдат верни или неверни. Затова, и при положение, че липсва твърдение за антидатиране, е недопустимо по реда на чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./ да се иска признаване неистинност на неговото съдържание.
Разрешеният с обжалваното определение въпрос за възможността по реда на чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./ да се установи неистинност на акт за държавна собственост е съществен за изхода на конкретния спор, защото е свързан с правото на защита. Той обаче не е решен при въведените от жалбоподателя предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателят се позовава на решение № 1* от 26.07.1999 г. по гр. д. № 286/99 г. на ВКС на РБ, IV-то г. о., и решение № 968 от 14.07.1998 г. по гр. д. № 1297/97 г. на ВКС на РБ, IV-то г. о. С първото е прието, че предмет на установяване по чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./ може да бъде както неавтентичност на едни документ, така и неговата неистинност. С второто решението е прието, че извън хипотезите на чл. 33 СК лицето, което е вписано като баща в акта за раждане, а след неговата смърт и неговите наследници, могат с иск по чл. 97, ал. 3, изр. 1 ГПК /отм./ вр. чл. 124 ЗЛС да искат да бъде установено, че актът за раждане е неистински документ, защото не е съставен по предвидения в закона ред.
Позоваването на тези съдебни актове е неоснователно. Това е така, защото предмет на защита в разглеждания случай е материалното право на собственост на ищеца, което той твърди да е накърнено с издаването на акта, а не самият акт за държавна собственост, който удостоверява, че посоченият в него имот има характеристиката на съсобствен между ДФ “М” гр. Ш. със 66.70%, равни на 10 316 501 стари лева от общата стойност на обекта, и О. гр. Ш. с 33.30%, равни на 6 102 694 стари лева.важаването на иска за собственост ще има за последица отмяна – частична или цялостна, на този документ в резултат оборване на неговата доказателствена сила като легитимиращ документ за собственост. Изводът не се променя от това дали в обстоятелствата по исковата молба е включено и твърдението за антидатиране.
Затова не може да се приеме, че въпросът за допустимостта на иска е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Доводът, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не е обоснован.
С оглед на изложеното може да се заключи, че касационното обжалване на определението на Шуменския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 07.05.2008 г. по в. ч. гр. д. № 247/08 г. на Шуменския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: