О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
[населено място], 18.10.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№1078/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Алфа банк“А.Е. Гърция срещу определение №203/14.09.2017г.,постановено по т.д.№177/2017г. по описа на Великотърновски апелативен съд по реда на чл.248 от ГПК,с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Ответните по частната жалба страни „Пън инвест“ООД/н/ и „Реал про“ЕООД не са взели становище.
Синдикът на „Път инвест“ООД/н/ не се противопоставя на направеното в частната жалба искане,считайки я за основателна.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество,е неоснователна.
Въззивното производство пред Великотърновски апелативен съд е приключило с решение в полза на „Алфа банк“А.Е.Гърция,която е била представлявана от адв.С. А.. Със същото съдът е оставил без уважение искането за присъждане на разноски в полза на страната в размер на адвокатско възнаграждение от 3032,40 лв. за процесуално представителство пред първата инстанция. За да остави без уважение молбата на банката за изменение на решението в тази му част въззивният съд се е обосновал с липса на надлежни доказателства,ангажирани до приключването на делото, за понесени от страната разноски в посочения размер. Посочил е,че в последното съдебно заседание пред първата инстанция процесуалният представител на банката е поискал да му бъдат присъдени разноски в размер на 3032,40 лв. по представен списък,заявявайки,че представя и фактура,но такава не е била приложена,а вместо това със списъка е представено преводно нареждане за сума в размер на 4780,80 лв.,заплатена в полза на адвокатското дружество.Тъй като по делото липсва договор за правна защита и съдействие с договорено адвокатско възнаграждение и начин на плащане,съдът е приел,че само от съдържанието на преводното нареждане не може да бъде направен извод за понасяне именно на заявените със списъка разноски за платено адвокатско възнаграждение. Представената към молбата по чл.248 ГПК фактура от 26.01.15г. /визирана в преводното нареждане/ съдът е намерил за неотносима,доколкото в нея е отразена друга сума /1748,40 лв./ за предоставени адвокатски услуги по друго дело.
Определението на Великотърновски апелативен съд е правилно.
Разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,когато страната е заплатила такова /т.1 от ТР №6/13г. по тълк.д.№6/12г. на ОСГТК на ВКС/. Удостоверяването,че разноските са понесени от страната, се извършва или непосредствено с договора за правна защита и съдействие, от който да е видно постигнатото между страните съгласие по размера – тогава, когато в него е отразено,че плащането е направено в брой, или заедно с отделен банков платежен документ – тогава,когато е предвидено това да стане „по банков път“.Липсата на договор за правна защита и съдействие може да бъде преодоляна с друг документ /напр. издадена фактура/,от който може да бъде направен обоснован извод за постигната между страната и нейния пълномощник договореност относно размера на възнаграждението и начина на плащането му.При всички случаи приложеният към списъка по чл.80 ГПК документ следва да удостоверява плащане,съобразно определения между страната и пълномощника й начин, на разноските за представителство по конкретното дело и с оглед конкретния обем на предоставени пълномощия.
В производството пред първата инстанция „Алфа банк“АД не е представила надлежни доказателства за уговорени и направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение. Липсва договор за правна защита и съдействие, сключен с упълномощеното за воденето на делото Адвокатско дружество „Й.,В., Н.“, нито такъв,сключен с който и да е от двамата представлявали страната негови адвокати – Т. Н. и С. А., от който да се констатират размерът на възнаграждението и начинът на плащането му. Липсва и фактура,издадена от дружеството. Със списъка за разноски по чл.80 ГПК е представено единствено нареждане за извършен превод на сума,несъответстваща на посочената в него такава и,видно от същото – образувана от сбора на сумите по две фактури, без те да са разграничени. Записаното в протокола от последното съдебна заседание изявление на адв.А.,че представя списък за разноските и фактура /без да е посочен поне номерът й/, а е представил само преводно нареждане,от което не може да се направи релевантен извод за понесени разноски в определен размер по конкретното дело, не може да се тълкува като благоприятен за страната факт, чрез прехвърляне на отговорността за липсата на този документ върху съда.В кориците на делото са приобщени документите така, както са били фактически представени от страната; липсва изрично протоколно определение,деклариращо,че списъкът е приет с приложение фактура,а не преводно нареждане,като и номерацията на страниците е в нейната последователност,без да се констатират липсващи такива. Тези обстоятелства навеждат на извод за процесуален пропуск на страната, който не може да бъде саниран по реда на чл.248 ГПК и в производството по инстанционен контрол. Представената едва с частната жалба фактура,в която е посочен претендираният със списъка по чл.80 ГПК размер на адвокатски хонорар, не следва да бъде съобразена,доколкото не е била ангажирана от страната нито до приключването на делото пред въззивната инстанция,нито в производството по чл.248 ГПК,а законосъобразността на извършената от съда в това производство преценка подлежи на контрол от настоящата инстанция само въз основа на данните към момента на произнасянето на апелативния съд. С оглед това, определението,предмет на частната жалба, следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №203/14.09.2017г.,постановено по т.д.№177/ 2017г. по описа на Великотърновски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.