О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№422
С., 18.12.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 7103 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2, изр. първо ГПК.
Образувано е по частна жалба жалба вх.№ 7494 от 26.11.2014 г. подадена от адв. В. Ц. В., процесуален представител на КОИ „Р.” срещу определение № 2087 от 31.10.2014 г. по ч. търг. дело № 1275/2014 г. по описа на Апелативен съд-П., с което се оставя без разглеждане частна жалба вх.№ 10349 от 08.09.2014 г. против разпореждане 1843 от 25.08.2014 г. по търг. дело № 390/2013 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора за оставяне на исковата молба на КОИ”Р.”, [населено място] против ОС на ТПК-гр.Стара З. без движение с указания за довнасяне на държавна такса в размер на 1511.55 лв.
В частната жалба са наведени доводи за неправилност на изводите на съда, че е налице хипотезата на чл.128, т.2 и чл.129, ал.1 ГПК, докато в случая се касае до определяне цената на предявените искове и произнасянето на съда подлежи на обжалване съгласно чл.70 ГПК.
ОС на ТПК-гр.Стара З. не изразява становище в настоящото производство.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения:
С разпореждане 1843 от 25.08.2014 г. по търг. дело № 390/2013 г. първоинстанционният Окръжен съд-Стара Загора е приел, че са предявени кумулативно съединени искове, които са оценяеми и цената им е както следва: на иска по чл.40 ЗС – 87 677.34 лв. /за установяване право на собственост върху 60 % ид.ч. от общите части и при данъчна оценка на процесното мазе от 146 128.90 лв./; на иска по чл.109 ЗС – 87 677.34 лв. /съобразно данъчната оценка на процесното мазе и обема на защитаваните права/ и по иска по чл.31, ал.2 ЗС – 1070 лв., поради което е счетено, че дължимата държавна такса е 1803.54 лв. и ищецът следва да довнесе държавна такса в размер на още 1511.55 лв. В. съд е приел, че подадената против разпореждането частна жалба е процесуално недопустима, тъй като произнасянето на първостепенния съд е свързано с проверка редовността на исковата молба и при констатирана нередовност по чл.128, т.2 ГПК е приложена разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК, поради което разпореждането не подлежи на самостоятелно обжалване. Счетено е, че в производството не е повдигнат въпроса за цената на предявените искове от ответника или служебно от съда, за да се приеме, че е налице несъотвествие между посочената от ищеца цена и указаната такава от съда, съответно разпореждането не е от актовете по чл.70 ГПК.
Атакуваното определение е неправилно. В исковата молба и уточняващите й молби ищецът е посочил, че предявените искове по чл.40 ЗС и чл.109 ЗС са неоценяеми, а с разпореждането си от 25.08.2014 г. първоинстанционният съд е квалифицирал исковете като оценяеми и е определил цената им съобразно правилото на чл.69, ал.1, т.2 ГПК. Касае се до спор за цената на два от предявените искове и произнасянето на съда подлежи на инстанционен контрол съобразно нормата на чл.70, ал.2 ГПК.
Предвид изложеното атакуваното въззивно определение следва да бъде отменено и делото върнато на Апелативен съд-П. за произнасяне по частната жалба. При разглеждане на прцесуалния въпрос за цената на предявените искове въззивният съд следва да съобрази характера на иска по чл.40 ЗС, по който всички етажни собственици са задължителни необходими другари и съдът определя припадащите се идеални части от общите части на всеки от самостоятелните обекти в сградата /а не само на тези, припадащи се на обектите на ищеца/ въз основа състоянието и стойността на самостоятелните обекти към момента на възникване на етажната собственост /поради което ирелевантни са всички последващи преустройства и подобрения, освен при пристрояване или надстрояване/, като не е обвързан от претендирания от ищеца размер на идеални части от общите части на сградата и с този иск се защитава не правото на собственост върху самостоятелния обект в сградата в режим на етажна собственост, а правото на участие в управлението на общите части на сграда в режим на етажна собственост, включително ползването им от всеки етажен собственик и размера на участието в разноските по поддържането им.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2087 от 31.10.2014 г. по ч. търг. дело № 1275/2014 г. по описа на Апелативен съд-П..
ВРЪЩА делото на Апелативен съд-П. за разглеждане на частна жалба вх.№ 10349 от 08.09.2014 г. на КОИ „Р.”, [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: