2.стр. от определение по гр.д. № 1431/2010 на Върховния касационен съд, ІV ГО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 422
София, 18. март 2011 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1431 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 04.05.2010 г. по гр.д. № 1066/2009, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 01.07.2009 г. по гр.д. № 15264/2006, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът Г. В. И., представляван от адв. Сн. С. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за задължителната сила на влязлата в сила присъда за гражданския съд и отговорността за вреди, когато противоправното деяние не е престъпление, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответницата по жалбата Ц. Е. М. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответницата е призната за невиновна в посоченото предаване да е казала унизителни за честта и достойнството на ищеца думи и изрази нито да е разгласила позорни за него обстоятелства, поради което тя не дължи претендираното обезщетение за вреди.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото, но той не е решен в противоречие с ППВС № 9/25.12.1961, тъй като въззивният съд е съобразил задължителната сила на влязлата в сила присъда относно противоправността на извършеното деяние. Едно деяние е деликт, когато е осъществено противоправно и виновно (при неполагане на дължимата грижа), ако то съставлява престъпление при наличието на умисъл, деецът не отговаря за престъпление, когато няма умисъл, но отговаря за вредите от деликт, когато не е положил дължимата грижа (не е оборена презумпцията за вина в гражданското право).
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 04.05.2010 г. по гр.д. № 1066/2009.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.