3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№422
гр. София,20,07,2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети юли през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова ч. т. д. N 824 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 1 от 07.01.2015г. /погрешно посочена 2014г./ по в.т.д. № 269/2014г. на Апелативен съд – Велико Т., в частта, в която е оставил без разглеждане като недопустима подадената от банката въззивна жалба срещу решение № 115 / 1.07.2014г. по т.д № 256 / 2011г. на Окръжен съд – Плевен и е прекратено образуваното по жалбата въззивно производство.
Частният жалбоподател сочи, че определението е неправилно и моли да бъде отменено. Поддържа, че е активно легитимиран да обжалва решението за спиране на производството по несъстоятелност, открито спрямо търговец, обезпечаващ в полза на банката чужд дълг, тъй като може да реализира ипотечното право само в рамките на производството по несъстоятелност, поради което има право и да привнесе разноските, необходими за развитието му. Сочи, че с изтичане на срока за спиране на делото по несъстоятелност и неговото прекратяване, банката – ипотекарен кредитор по чл.717н ТЗ, няма да може да получи сумите от продадения в рамките на производството по несъстоятелност ипотекиран недвижим имот.
Ответникът по частната жалба, [фирма] /н/, не заявява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е основателна.
За да прекрати производството по въззивната жалба срещу решение № 115 / 1.07.2014г. по т.д № 256 / 2011г. на Окръжен съд – Плевен, с което е спряно, на основание чл.632, ал.5 вр. ал.1 ТЗ, производството по несъстоятелност на [фирма] /н/, апелативният съд е приел, че банката – въззивник не е активно легитимирана по жалбата, в качеството си на ипотекарен кредитор по чл.717н ТЗ, тъй като дружеството в несъстоятелност е обезпечило в полза на банката чрез ипотека върху имущество от масата на несъстоятелността вземането й към трето лице. Решаващият състав се е позовал на приложението на чл.613а, ал.2 ТЗ, която разпоредба определя кръга на лицата, които имат право да подадат жалби срещу решението на съда по несъстоятелността по чл.630 и чл.632 ТЗ. Посочено е, че банката не попада в кръга на лицата с право на жалба, тъй като длъжникът не е обезпечил свой дълг, а задължение на трето лице към банката.
Определението е неправилно.
С решение № 115 / 1.07.2014г. по т.д № 256 / 2011г. на Окръжен съд – Плевен на основание чл.632, ал.5 вр. ал.1 ТЗ е спряно производството по несъстоятелност на [фирма] /н/ с мотива, че длъжникът не разполага с достатъчно имущество за покриване на разноските в производството по несъстоятелност и кредиторите при условията на чл.629б ТЗ не са внесли определената сума от съда по несъстоятелността за покриване на тези разноски.
Срещу решението е подадена жалба от ипотекарен кредитор по см. на чл.717н ТЗ с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на решението. Сочи се, че съдът по несъстоятелността е изменил частичната сметка като е заделил сумата от 150 741 лева от осребряване на ипотекирано имущество на несъстоятелния търговец на ипотекарния кредитор по чл.717н ТЗ /чието вземане към третото лице е установено с влязло в сила решение/, което определение е обжалвано от кредитори на несъстоятелността, но междувременно съдът по несъстоятелността е спрял производството без надлежно да бъдат съобщени дадените указания, вкл. на банката, за привнасяне на разноските за развитие на производството по несъстоятелност.
Ипотекарният кредитор по чл.717н ТЗ има вземане към трето лице, чийто дълг е обезпечен с имущество от масата на несъстоятелността на търговеца, спрямо когото е открито производството по несъстоятелност, поради което не се явява кредитор на несъстоятелността по см. на чл.616, ал.1 ТЗ. Ето защо, същият не е активно легитимиран да обжалва решенията за откриване/ обявяване в несъстоятелност на търговеца, прогласяване състоянието на неплатежоспособност / свърхзадълежност и неговата начална дата. От друга страна решението по чл.632, ал.1 или ал.5 ТЗ в частта за спиране на производството по несъстоятелност има характер на определение, преграждащо самото развитие на производството по делото по несъстоятелност, като с него съдът не се произнася по съществото на спора. С оглед така очертаната същност на решението за спиране на производството по несъстоятелност, то може да се обжалва от всички участници в това производство, вкл. и от ипотекарните кредитори по чл.717н ТЗ. Последните, макар да не са кредитори на несъстоятелността, също имат качеството на участници в производството по несъстоятелност, тъй като с откриване на това производство, съгласно разпоредбата на чл.717н ТЗ, тези кредитори могат да реализиран ипотечното си право само в производството по несъстоятелност, в рамките на което се осребрява недвижимия имот, предмет на ипотеката, учредена от несъстоятелния търговец за чужд дълг, като на ипотекарния кредитор по чл.717н ТЗ се разпределя сумата от продажбата за погасяване на обезпечения дълг след представяне на изпълнителен лист /преди представянето му сумата се заделя за кредитора/. Ето защо, кредиторът по чл.717н ТЗ е активно легитимиран да обжалва решението по чл.632, ал.5 ТЗ за спиране на производството по несъстоятелност, да привнася разноските за развитие на това производство и да иска неговото възобновяване след спиране.
Предвид изложеното, обжалваното определение, като неправилно, следва да бъде отменено в обжалваната част, като делото се върне на въззивния съд за произнасяне по жалбата на банката – ипотекарен кредитор по чл.717н ТЗ.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение № 1 от 07.01. 2015г. /погрешно посочена 2014г./ по в.т.д. № 269/2014г., на Апелативен съд – Велико Т., в частта, в която е оставил без разглеждане като недопустима подадената от [фирма] въззивна жалба срещу решение № 115 / 1.07.2014г. по т.д № 256/2011г. на Окръжен съд – Плевен и е прекратено образуваното по жалбата въззивно производство.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд – Велико Т. за произнасяне по жалбата на [фирма] срещу решение № 115 / 1.07.2014г. по т.д № 256 / 2011г. на Окръжен съд – Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.