1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
София, 20 септември 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети септември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гражданско дело № 3240 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.2, изр.І ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 4868/10.06.2016 г. на Н. Г. М. от [населено място] срещу определение № 289 от 27.05.2016 г. по ч. гр.д. № 229/2016 г. на Апелативен съд Пловдив, с което се допълва определение № 205/18.04.2016 г. по същото дело, на основание чл.248 ГПК и Н. Г. М. е осъден да заплати на П. И. Н. 350 лева разноски по делото за един адвокат, съгласно приложения договор за правна помощ.
В частната жалба се поддържа, че определението на апелативния съд е постановено по молба за допълване на определението, с което е оставена без уважение друга негова частна жалба и незаконосъобразно са присъдени разноски на ответника, поради което се иска отмяна на съдебния акт и отхвърляне на молбата по чл.248 ГПК.
Ответникът по частната жалба П. И. Н. счита същата за неоснователна и иска да бъде отхвърлена, като му се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение е постановено от апелативен съд и на основание чл.274, ал.2, изр.І, вр. с чл.248, ал.3 ГПК подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и е редовна, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
С определение № 205 от 18.04.2016 г. по ч. гр.д. № 229/2016 г. на Апелативен съд Пловдив се оставя без уважение частна въззивна жалба на Н. Г. М. срещу разпореждане № 7268 от 21.08.2015 г. по ч. гр.д. № 2134/2014 г. на Окръжен съд Пловдив.
С молба вх. № 3527 от 25.04.2016 г., подадена от ответника по частната въззивна жалба е поискано допълване на определение № 205 от 18.04.2016 г., тъй като липсва произнасяне по искането за разноски.
С обжалваното определение № 289/27.05.2016 г. по ч. гр.д. № 229/2016 г. на Апелативен съд Пловдив се приема, че молбата за допълване е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е основателна, поради което са присъдени разноски за един адвокат на П. И. Н. в размер на 350 лева, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие (л.17 по ч.гр.д. № 159/16 г.).
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК (ДВ, бр.50/2015 г., в сила от 07.07.2015 г.) когато определенията по ал.1 са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, а когато са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция – пред съответния апелативен съд. С обжалваното определение, постановено по реда на чл.248 ГПК, апелативният съд за първи път се произнася по искане за допълване на определението, с което е оставена без уважение частната въззивна жалба на Н. Г. М., в частта му за разноските и съгласно чл.248, ал.3 ГПК, неговия съдебен акт подлежи на обжалване пред ВКС, на основание чл.274, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, всяка от страните по делото може да поиска от съда да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая, постановеното по реда на чл.278 ГПК определение № 205 от 18.04.2016 г. по ч. гр.д. № 229/2016 г. на Апелативен съд Пловдив е било съобщено на П. И. Н. на 25.04.2015 г. Следователно, по отношение на него, началният момент, от който започва да тече срока по чл.248, ал.1 ГПК, е уведомяването му за постановения съдебен акт, т.е. 25.04.2015 г. Молбата за допълване на разноските е подадена на същата дата – 25.04.2015 г., поради което молбата е депозирана в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Към отговора на частната въззивна жалба на П. И. Н. е приложен договор за правна защита и съдействие, в който се удостоверява, че е платено в брой адвокатско възнаграждение от 350 лева, поради което с оглед изхода на делото тези разноски следва да бъдат възстановени, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Предвид изложените съображения, обжалваното определение на Апелативен съд Пловдив, постановено по реда на чл.248 ГПК е правилно и следва да се потвърди.
Направеното пред настоящата инстанция искане да се присъдят на ответника по частната жалба разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като такива не се дължат, когато съдът се произнася в производството по оспорване на присъдените разноски по чл.78 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 289/27.05.2016 г. по ч. гр.д. № 229/2016 г. на Апелативен съд Пловдив, с което се допълва определение № 205 от 18.04.2016 г. по същото дело, на основание чл.248 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника П. И. Н. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.