О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
София, 23. 09. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 4971 /2013 г.:
Производството е по чл.274,ал.3,т.2 ГПК вр. чл.23,ал.2 ЗОПДИППД (отм.)..
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 145 /19.03.2013 г. по (ч.) гр.д. № 83 /2013 г. на Варненския апелативен съд, г.о., с което е потвърдено определение № 3340 /27.11.2012 г. по (ч.) гр.д. № 3450 /2012 г. на Варненски окръжен съд, допълнено с определение № 3408 /04.12.2012 г., по (ч.) гр.д. № 3450 /2012 г. с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск (искове) на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (нататък и Комисията и/или КОНПИ) срещу А. Т. А., Т. А. А., А. А. А., Н. П. Г., [фирма] с правно основание чл.28 ЗОПДИППД (в момента отм.) в частта, с която е наложен запор върху 100 дружествени дяла, притежавани от А. Т. А., представляващи 100 % от капитала на дружеството [фирма], е наложен запор върху лек автомобил, собственост на [фирма], индивидуализиран в определението, и е наложен запор върху всички банкови сметки в лицензирани в Република България с титуляр на сметките [фирма].
Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно и иска отмяната му, като сочи основание за допускане на касационно обжалване.
КОНПИ оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и основателността на частната жалба.
Настоящият състав намира следното:
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че съгласно чл.6 ЗОПДИППД (отм.), който е приложим съгласно пар.5 от ЗОПДНПИ на отнемане в полза на държавата подлежат и имущества в полза на юридически лица, че за обезпечаване на иска са допустими всички обезпечителни мерки, предвидени в ГПК, включително възбрани и запори на имущества на свързаните лица, че едноличен собственик на капитала на търговското дружество е проверяваното лице, срещу когото има влязла в сила осъдителна присъда за престъпление, попадащо в обхвата на чл.3 от закона, че това обстоятелство е достатъчно, за да се направи обосновано предположение за незаконен произход на средствата за придобиване на това имущество и за наличието на връзка с престъпната дейност на проверяваното лице, поради което определението, с което са наложени обезпечителни мерки, следва да бъде потвърдено. .В потвърденото определение на В. цената на бъдещите искове срещу ответниците (лицата по чл.4, чл.6 и чл.8 от ЗОПДИППД (отм.)) е посочена общо.
Частният жалбоподател е извел процесуалноправния въпрос за противоречие (употребеният термин е „колизия”) между приетото с обжалваното определение, че допуснатото срещу него обезпечение е до размера на целия иск – 1 3000 000 лева и приетото с определение № 214 /18.04.2012 г. по гр.д. № 167 /2013 г. на Варненски апелативен съд, че размерът на адвокатското възнаграждение за защита на [фирма] следва да бъде 10 000 лева, според цената на предявения срещу него иск.
Въпросът за цената на бъдещия иск не е обусловил изводите на въззивния съд и не е следвало до го обуслови, доколкото нито той, нито въпросът за посочената стойност на имуществото, чийто запор се иска, не е наведен като довод за незаконосъобразност с частната жалба. на [фирма]. Въззивният съд е обсъдил доводите на [фирма] за незаконосъобразност на обжалваното определение на В., съдържащи се в частната му жалба, че паричните средства на дружеството не са с престъпен или неизяснен произход и че с налагането на запор върху банковите му сметки го лишава от възможност да осъществява търговската си дейност.
Също така: в посоченото определение № 214 /18.04.2012 г. по гр.д. № 167 /2013 г. на Варненски апелативен съд е отбелязано, че подлежи на обжалване и не е отбелязано да е влязло в сила, поради което то не попада между актовете, визирани в основанието по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Към това следва да се добави, че в двете посочени определения съдилищата не са приели различни цени на исковете срещу Менаджмент” ЕООД, т.к. в обжалваното определение № 145 /19.03.2013 г. по (ч.) гр.д. № 83 /2011 г. на ВАС цената на бъдещите искове срещу ответниците е посочена общо, а в определение № 214 /18.04.2012 г. по гр.д. № 167 /2013 г. на ВАС цената на иска срещу Менаджмент” ЕООД е определена според стойността на имуществото му, чието отнемане ще бъда поискано, с оглед определяне на размера на адвокатски хонорар, чието заплащане е разрешено на основание чл.23,ал.4,т.7 ЗОПДИППД (отм.).
Не съществува и съмнение за недопустимост на обжалваното определение като основание за допускане на касационното му обжалване, доколкото доводът, че бъдещият иск е недопустим поради това, че не са представени убедителни доказателства, че постановената срещу А. Т. А. присъда от френски съд е влязла в законна сила, т.к. въпросът за недопустимостта на бъдещия иск (доколкото доводът не се отнася до неговата неоснователност) не обуславя недопустимост на обжалваното определение, а незаконосъобразност, която обаче може да бъде проверявана само при наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
От изложеното следва извод, че не са осъществени предпоставките по чл.274,ал.3 ГПК чл.280,ал.1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски, а Комисията не претендира разноски, поради което такива не следва д асе присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 145 /19.03.2013 г. по (ч.) гр.д. № 83 /2013 г. на Варненския апелативен съд,г.о..
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.