О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
София, 24.11.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 4858/2015 година, и за да се произнесе , взе предвид :
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. Nо 4649/ 03.06.2015 год. на П. И. А. , заявена чрез адв. И. Б. –АК П. срещу въззивно Решение Nо 260 от 30.04.2015 година по гр.възз..д. Nо 31/2015 година на ОС- Пазарджик по отхвърления иск по чл. 108 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения на съществени процесуални правила и нарушения на материалния закон – неправилно приложение разпоредбата на чл. 10б ЗСПЗЗ , както и не се зачете решението за възстановяване , основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с „мотивирано изложение „ по съществения въпрос за приложението на чл. 10б ЗСПЗЗ , в хипотеза на учредено право на строеж през 1993 година , без прехвърляне право на собственост и при действието на мораториума за разпореждане на Общините и държавата със земеделски земи с неизяснен статут и не е реализирано мероприятието, за което са били отчуждени , като се прилага съдебна практика ТР Nо 6/ 2006 год. на ОСГК на ВКС , Решение Nо 186/2006 година на ВКС, Решение Nо 374/2007 година на ВКС и Решение Nо 595/2010 годна по гр.д. Nо 1333/ 2009 година на ВКС -1 г.о.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация – дружество [фирма] София ,чрез адв. С. С. –САК , с който се оспорва искането за допускане на касационно обжалване с тезата, че няма изведени правни въпроси, а само се релевират доводи по същество за отмяна на обжалването въззивно решение , а при липса на конкретни основания , не може да се допусне касационно обжалване. По същество –искането за отмяна е неоснователно, решението е правилно и законосъобразно. Претендират се разноски по делото.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК / при действие на парагр. 14 от ПЗР на ЗИДГПК с ДВ. бр.50/2015 год. / и с оглед характера на заявения иск за собственост недвижимия имот- възстановена земеделска земя, с цена на база на данъчната оценка на частта , която е спорна от 7 568 лв. т.е. с цена над 5000 лв. , същата се явява процесуално допустима.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдила решение на първата инстанция , с което искът на П. И. А. срещу [фирма] София за признаване правото на собственост на недвижим имот- земеделска земя с площ от 1.455 дка , находяща се в землището на [населено място] и попадаща в имот с идентификатор 06207.501.1892 целият с площ от 13 860 кв.м., отреден УПИ VI-Фабрика за бутилиране на минерална вода , при посочените граници,и предаване владението на същия на основание чл. 108 ЗС във вр. с чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ и чл. 13 ал.4,5 6 ППЗСПЗЗ, е отхвърлен като неоснователен. Решението е постановено при участие на трето лице – помагач [община].
За да постанови решението си като отхвърли заявения ревандикационен иск , въззивният съд е приел, че решението за възстановяване на собствеността в реални граници на органа по земеделска реституция от 2011 година е незаконосъобразно, не е могло да прояви вещно-правен ефект , тъй като бившите земеделски земи са загубили статута си на такива , възстановената собственост се намира в урбанизирана територия и съставлява имот , по отношение на който има реализирано мероприятие , което не позволява възстановяване на собствеността – чл. 10б ЗСПЗЗ във вр. с чл. 11 от ППЗСПЗ във вр. с парагр.1в ал.л1 и ал.2 от ДР на ППЗСПЗЗ и съставлява законова пречка за реституция в стари реални граници .
При преценка на наведените доводи за наличие на условия за допускане на касационното обжалване , настоящият състав на ВКС намира, че по изведените въпроси не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1, т,2 и т.3 ГПК, както се поддържа в изложението към касационната жалба.
Не може да се приеме тезата на касатора и защитата му , че е налице основание за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1/2/ ГПК по поставения с изложението съществен въпрос за приложението на чл. 10б ЗСПЗЗ, в хипотеза на учредено право на строеж през 1993 година , без прехвърляне право на собственост доколкото в решаващите мотиви на обжалваното съдебно решение не се засяга въпросът за действието на мораториума за разпореждане на Общините и държавата със земеделски земи .В този аспект не може да бъде извършена селекция за допускане на касационното обжалване , тъй като поставеният въпрос не може да бъде определен като обусловил изхода на спора. От друга страна решаващият съд е постановил съдебното решение въз основа на констатацията , че не учреденото право на строеж е пречка за реституция , а това , че държавата е реализирала „мероприятие“ и в спорния терен се намират подземни комуникации, които препятстват възстановяване на собствеността.
С ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС изрично се посочи , че обусловилият изхода на спора правен проблем , изведен като ‚въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК“ , следва да се базира на конкретиката по делото т.е. да е в рамките на предмета на спора, поради което включването във формулировката на въпроса на обстоятелства, които не са били въведени о делото или са различни от фактическите констатации на съда , не дават възможност за преценка в рамките на чл. 288 ГПК. Така във въпроса на касатора е заложено, че спорната земеделска земя е била с неизяснен статут , както и твърдение , че не е реализирано мероприятието, за което процесната земя е била отчуждена , поради което и цитираната съдебна практика – а именно ТР Nо 6/ 2006 год. на ОСГК на ВКС , Решение Nо 376/2007 година на ВКС и Решение Nо 595/2010 годна по гр.д. Nо 1333/ 2009 година на ВКС -1 г.о. е напълно неотносима към въпроса за приложение на чл. 10б ЗСПЗЗ. Практиката на ВКС по приложение на посочената разпоредба на ЗСПЗЗ, която дава хипотези на ограничения на възстановяване собствеността на бивши земеделски земи , се прилага безпротиворечиво , а с приложените решения –незадъжителна съдебна практика не може да се обоснове обратна теза, която да наложи селекция и допускане на касационното обжалване.
С ТР 6/2006 година за разгледани редица правни въпроси , свързани с прилагането на ЗОСОИ и разширеното поле на реституция. Въззивният съд , видно от изложените решаващи мотиви, се е съобразил с постановките на цитираното тълкувателно решение и произнесеното от съда решение не е в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС. С посоченото Решение Nо 376/2007 година на ВКС съдът е разгледал хипотеза на разграничаване на материалните предпоставки за приложение на чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ и чл. 10 ал.13 ЗСПЗЗ при учредено върху спорните земи право на строеж , но не съставлява съдебна практика по приложение на чл. 10б ЗСПЗЗ, а с Решение Nо 595/2010 годна по гр.д. Nо 1333/ 2009 година на ВКС -1 г.о. касае приложение на чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ въпроса за позитивното приключване на административната реституционна процедура, поради което не може да се приеме , че тази съдебна практика е относима към поставения правен въпрос и на база на съпоставка с възприетите тези може да се извърши селекцията и да се допусне исканото от П. А. касационно обжалване.
По искането за разноски , направено от страна на ответника по касация: искането е основателно, доказано и следва да бъде уважено. Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал.3 ГПК и чл. 81 ГПК ответникът има право на разноски за съответното производство. По представените писмени доказателства – Договор за правна защита и съдействие за заплатен адвокатски хонорар No 0358842/ 14. 09.2015 год. се установява , че за защита [фирма] е заплатил сумата 500 лв. / петстотин лева/ , които като разноски следва да бъдат присъдени изцяло.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 4649/ 03.06.2015 год. на П. И. А. , заявена чрез адв. И. Б. –АК П. срещу въззивно Решение Nо 260 от 30.04.2015 година по гр.възз..д. Nо 31/2015 година на ОС- Пазарджик по отхвърления иск по чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА П. И. А. ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] София ЕИК[ЕИК] сумата 500 лв. / петстотин лева / разноски за защита пред касационния съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач- [община].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :