О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 422
София,25.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 446/2009 година
Производство по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “О” АД срещу определение № 354 от 27.05.2009 г. по в.ч.гр.д. № 184 по описа на Старозагорския окръжен съд за 2009 г., с което се оставя в сила определение от 08.12.2008 г. по ч.гр.д. № 1510/2008 г. на Старозагорския районен съд. С първоинстанционното определение са обезсилени издадените по делото заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 29.05.2008 г. и е прекратено като недопустимо производството по делото поради смъртта на длъжника, настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
В приложеното по делото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК жалбоподателят излага съществения процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, а именно – процесуалната легитимация на страната в гражданския процес. Същият счита, че въпросите, които са свързани с надлежната страна при констатиране смъртта на длъжника в рамките на заповедното производство, са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционното определение, както и че обжалваемия интерес пред въззивна инстанция е над 1 000 лв., намира, че касационната жалба е подадена в срок и е редовна.
С обжалваното определение въззивната инстанция споделила изводите на първоинстанционния съд, че смъртта на длъжника преди образуването на заповедното производство е предпоставка за обезсилване на издадената заповед за изпълнение и за прекратяване на заповедното производство. Жалбоподателят счита, че делото не следва да се прекратява, а трябва да бъдат конституирани в процеса наследниците на длъжника и в този смисъл постановените определения са неправилни.
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне, тъй като разрешеният от съда процесуален въпрос – може ли да се издаде заповед за изпълнение срещу ненадлежна страна – длъжник, починал преди подаването на заявлението от взискателя и следва ли съдът за конституира в заповедното производство наследниците му, е съществен за делото, но по този въпрос Върховният касационен съд се е произнесъл с Определение № 356 от 31.12.2008 г. по ч. т. д. № 330/2008 г.; Определение № 456 от 19.12.2008 г. по ч. т. д. № 487/2008 г.; Определение № 485 от 30.12.2008 г. по ч. т. д. № 506/2008 г.; Определение № 464 от 22.12.2008 г. по ч. т. д. № 510/2008 г.; Определение № 403 от 25.11.2008 г. по ч. т. д. № 409/2008 г.; Определение № 131 от 4.03.2009 г. и др. Посочените определения са постановени от състави на ВКС по частни жалби по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, затова се включват в практиката на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, която е задължителна за съдилищата. Разглеждайки частната жалба по посочените дела, ВКС е уеднаквил противоречивата практика на съдилищата по изложения съществен процесуалноправен въпрос и е приел, че правилно са разрешили въпроса съдилищата, които като са съобразили, че длъжникът е починал преди подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК, са приели, че съдът няма задължение да конституира наследниците на починалия длъжник, а следва да се прекрати производството и в случай, че има издадена заповед за изпълнение същата да бъде обезсилена на основание чл. 415, ал. 2 ГПК.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че с обжалваното определение правилно е разрешен повдигнатия от жалбоподателя съществен процесуалноправен въпрос, а позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, според която произнасянето по него е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, е неоснователно.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 354 от 27.05.2009 г. по в.ч.гр.д. № 184/2009 г. на Старозагорския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: