О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
София, 27.04.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №603 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Х. Б. Т., чрез процесуални представители адв.Б. и адв.К., срещу решение от 27.05.2015г., постановено по в.гр.д.№17165/2014г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 25.07.2014г. по гр.д.№13395/2013г. на Софийски районен съд в частта относно режима на лични отношения на бащата с детето и относно размера на издръжката, дължима за детето от бащата.
Жалбоподателят счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Т. П. Т., чрез процесуалния си представител адв.С., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено първоинстанционното решение в частта относно режима на лични отношения на бащата Х. Б. Т. с детето Х. през всяка първа и трета седмица от месеца, всяка втора и четвърта седмица от месеца, решението престоят на бащата с детето да бъде компенсиран съответната следваща седмица, ако детето има здравословни проблеми по време на определената седмица, относно рождения ден на детето и рождения ден на бащата за определеното време, режима на лични отношения през лятото, както и за Коледните, Новогодишните и В. празници и относно размера на издръжката, дължима от бащата за детето.
Въззивното решение е валидно и допустимо.
В инкорпорирано в касационната жалба изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че въззивният съд е разрешил въпросите: „следва ли задължението на въззивния съд пропорционално да разпредели тежестта по отглеждане на детето, както финансова, така и с фактическите грижи между двамата родители по начин съответстващ на така определените и потвърдени от въззивния съд лични отношения”; ”законосъобразно ли е въззивният съд да приема размера определен от 250 евро от първоинстанционния съд на базата на „съдебно признание” без да отчита къде и въз основа на какви обстоятелства е направено това признание от Х. Б. Т., доколкото по делото липсват доказателства за това”; „доколко и в първоначалната молба нямаме конкретизиран размер с процесуалното си поведение ищцата налага въпроса дали не променя иска си и по основание и размер в рамките на едно и също производство”; „при режим на недоказаност следва ли съда да се произнесе с решение по отношение на иска за издръжка”; „при определяне размера на издръжката следва ли въззивният съд да изследва имущественото състояние на задължените родители”; „процесуално задължение на съда ли е да изслуша лично при спор за определяне на режим на лични контакти между родител и дете и за определяне на размера на издържката на основание чл.127, ал.2, вр. чл.59 СК”. Касаторът е посочил основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, но не е посочил практиката на Върховния касационен съд, на която счита, че въззивното решение противоречи, нито е посочил и не е аргументирал поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и да са от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, която счита, че се нуждае от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, в случая не е следвало въззивният съд за призове родителите и да ги изслуша лично, тъй като не е допуснато нарушение на съдопроизводственото правило на чл.59, ал.6 СК от първоинстанционния съд – видно от съдебния протокол в проведено на 04.07.2014г. първоинстанционният съд е изпълнил задължението по чл.59, ал.6 СК за изслушване на родителите. Изслушването на родителите има за цел да се чуят съображенията на родителите за възможно най-правилната защита на децата и след като те са изслушани пред първоинстанционния съд, въззивният съд не е имал процесуално задължение отново да призове родителите и да изслуша лично мненията им. По първия от поставените от касатора въпроси в теарията и съдебната практика не е имало колебание, че по силата на съдебното решение, с което упражняването на родителските права се възлагат на единия родител, другият родител не губи родителското си качество – този родител може да упражнява съдържанието на родителските си правомощия при осъществяване на личните отношения с детето съобразно определения от съда режим на тези лични отношения, включително през този период от време този родител изпълнява родителските задължения по отглеждане, респ. възпитание и упражняване на надзор по отношение на детето, а в останалото време този родител може да изпълнява само задължението си за издръжка на детето. Останалите поставени от касатора въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС, т.1, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Доводите за неправилност на въззивното решение, изложени от касатора, не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 500лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.05.2015г., постановено по в.гр.д.№17165/2014г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Х. Б. Т. да заплати на Т. П. Т. сумата 500лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.