О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
София 29.03.2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1143/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. Д., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат А. Д., срещу въззивно решение №4475 от 21.06.2012 г. по гр. дело №5227/2012 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 02.02.2012 г. по гр.дело №45281/2011 год. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца на основание чл.330, ал.2, т.5 КТ е законно, защото е отказал да заеме предложената му подходяща работа при трудоустрояване без да прави възражения, че не е запознат с длъжностната характеристика и работата не е подходяща.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси относно това дали работодателят е длъжен да поиска от компетентния медицински орган да допълни предписанието си за трудоустрояване, ако то не е достатъчно ясно, както и дали следва да приложи и длъжностна характеристика за предлаганата подходяща работа при трудоустрояване. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представено е определение на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №4475 от 21.06.2012 г. по гр. дело №5227/2012 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите от касатора въпроси са правнорелевантни, тъй като обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС, не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По тях има и трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея в тежест на работодателя е да докаже наличието на всички предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение на процесното основание, а именно – невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до инвалидност или поради здравни противопоказания, удостоверени с решение на ТЕЛК и несъгласие да заеме предложената му друга подходяща свободна длъжност. В заключението на ТЕЛК трябва изрично да се посочат както здравните противопоказания, т.е. невъзможността работникът или служителят да изпълнява точно определена работа по трудово правоотношение, така и работите, които могат да се изпълняват без опасност за здравето му. Ако предписанието на здравния орган в това отношение не е достатъчно ясно и конкретно, поради което е възникнал спор между страните по трудовото правоотношение, то съобразно разпоредбата на чл.3 от Наредбата за трудоустрояване както работодателят, така и служителят или работникът може да поиска от компетентния здравен орган да допълни предписанието си. Това обаче се налага само при спор между страните, какъвто в разглеждания случай според въззивния съд няма. Само по себе си обстоятелството, че работодателят не е връчил на работника или служителя екземпляр от длъжностната характеристика за предлаганата подходяща работа при трудоустрояване не се отразява върху законността на уволнението.
Всичко това е съобразено от въззивния съд при постановяването на обжалваното решение.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №4475 от 21.06.2012 г. по гр. дело №5227/2012 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.