О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
София, 03.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 16.10.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 5792/2013 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№12428/01.08.2013г.,подадена от М. О. Х. от [населено място], [община],чрез пълномощника му адвокат Р. С.,против решение № ІІ-65 от 08.07.2013г. на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№464/2013г. по описа на същия съд,с което се отменя решение №13/17.01.2013г. по гр.д.№1373/2013г. по описа на Районен съд [населено място],в частта му,с която е отхвърлен предявеният иск за делба на наследствения на страните недвижим имот и вместо него е постановено:Допуска делба между Н. О. Х.,М. О. Х. и А. Н. Х. на дворно място,с площ от 2700 кв.м,находящо се в [населено място], [община],обл.Бургаска,което село няма утвърден регулационен и подробен устройствен план,съставляващо поземлен имот №275 по кадастрания план на същото село при описани в решението граници,ведно с построените в това дворно място две жилищни сгради,сайвант и подобрения в двора, при квоти по 1/3 идеална част за Н. Х.,М. О. Х. и А. Н. Х.,като на основание член 537,ал.2 от ГПК отменя констативен нотариален акт №39/2010г. на нотариус Б.Д.,№324 в НК,както и се потвърждава решението на Районен съд [населено място] в останалата му част,с която е отхвърлен иска на Н. О. Х. против М. О. Х. за делба на описания в решението недвижим имот.
В изложението си,приложено към касационната жалба,наречено „изложение на касационните основания за обжалване”,касаторът заявява/цитирам/:
„Считаме постановеното от БОС решение за незаконосъобразно,като със същото съдът е приложил неправилно както материалния,така и порцесуален закон.Дал е тълкуване на закона,което е неправилно и по този начин е постановил незаконосъобразно решение.Поставените със същото въпроси са от съществено значение за правилното и точно прилагане на закона.
На първо място това е въпроса за доказателствената тежест в производството за делба и задълженията за ищеца,произтичащи от чл.341 от ГПК.Става въпрос за задълженията на съда служебно да извърши доклад на делото,в който да даде правна квалификация на спора,да разпредели доказателствената тежест,да определи кои факти подлежат на доказване,да укаже на страните да посочат доказателства за твърдяните от тях факти.С това разпределение следва да е обвързан и въззивния съд и същия не може в хода на въззивното производство да променя доказателствената тежест.По този съществен въпрос е даден отговор,който е неправилен,и правилния отговор на който е от значение за развитието на правото.А въпроса формулиран изглежда така-допустимо ли е въззивния съд при обжалване на решението да размества доказателствената тежест и да променя дадените от първоинстанционния съд указания в доклада относно подлежащите на доказване факти и приетите за доказани.”,след което в изложението се твърди че/цитирам/:
„ На второ място неправилно е приложен закона и по отношение на давността.Съдът е изложил общи правни доводи,което не са относими към конкретните по делото факти.”
Ответникът по касационната жалба Н. О. Х.,чрез пълномощника си адвокат Т.,в писмения си отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да е се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че процесният имот е останал в наследство на страните от общия им наследодател-О. Х. Х.-починал на 11.09.2001г.,оставил за законни свои наследници: преживяла съпруга А. Н. Х.,и синове-Н. О. Х.,М. О. Х. и М. О. Х.,като последният от тях се е отказал от наследството на О. Х.,съгласно приложеното удостоверение по делото, по молба вх.№809/01.04.2008г.,чийто отказ е вписан в специалната книга на Районен съд Айтос под №2.Съдът е посочил,че не се спори по делото,че общият наследодател О. Х. е притежавал по наследство от баща си Х. Х. недвижими имоти,част от които е и процесния №275.При анализа на доказателствата по делото,съдът е стигнал до извода,че ответника М. Х. не е установил самостоятелно владение върху процесния имот,в който след смъртта на общия наследодател продължава да живее майка му А. Х.,като не е налице отблъсване на владението на останалите наследници,както и промяна на отношението му, поради което последният е продължил да владее своята идеална част от имота и да държи идеалните части на останалите наследници.Съдът е достигнал до извода,че след като по делото липсват данни и доказателства за манифестирано владение от страна на Мусафа Х. на целия имот,както приживе на наследодателя,така и след смъртта му спрямо останалите наследници,като единствената изява на такива намерения е снабдяването му с констативен нотариален акт по давност през 2001г.,от който момент обаче до предявяване на иска за делба,с подадената искова молба ,не е изтекъл необходимия срок от 10 години,съгласно член 79,ал.1 ЗС,за да го е придобил по давност,поради което имота е съсобствен-останал в наследство от общия наследодател на страните по делото.
Преди всичко,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,в изложението си по член 284,ал.3,т.1 от ГПК,касаторът е длъжен да даде точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото,разрешен с обжалваното въззивно решение.Това е този правен въпрос,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Видно от цитирания изцяло като първи въпрос в изложението на касатора,освен че е свързан с касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 от ГПК,което е различно от предвиденото в разпоредбата на член 280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,същият не е относим към решаващите мотиви,изложени във въззивното решение.Още повече,че няма връзка с произнасянето на въззивния съд,сезиран с въззивна жалба от Н. О.,като твърденията изложени от касатора в първата част от изложението му,не отговарят на установеното с развилото се въззивно производство.
Във втората част от изложението на касатора,липсва изобщо формулиран правен въпрос,по смисъла на горепосоченото тълкуването решение,а съдържанието на тази част от изложението му отново е свързано с касационни оплаквания за направилно приложение на закона,но не и с основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Това е така защото преценката за законосъобразност на обжалването решение,ще се направи едва след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 от ГПК.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ-65 от 08.07.2013г. на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№464/2013г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: