3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 422
София, 30.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на трети юни две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 2746/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
К. П. К. и Н. Д. П. чрез процесуалния пълномощник адв. С.Б. са обжалвали въззивното решение на Варненския окръжен съд № 167 от 04.02.2015г. по въззивно гражданско дело № 2326/2014г.
Ответниците Ж. И. Д. и Д. И. Д. са подали отговор, в който изразяват становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните по основанията на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване и намира следното:
С обжалваното решение Варненският окръжен съд е обезсилил решението на Варненския районен съд, ХІV с-в № 3881 от 18.07.2014г. по гр.д.№ 947/2012г. и е прекратил производството по делото. Въззивният съд е приел, че ищците основават правото си на собственост на решение № 654 от 12.11.1999г. на Поземлената комисия [населено място]. То е постановено след изменението на разпоредбата на чл.14 ЗСПЗЗ Д.В.бр. 68/1999г., в сила от 30.07.1999г., с която реституционното производство на земеделските земи е уредено като двуфазно – решението от 1999г. има значение само за признаване на правото на възстановяване на земите, а за завършване на фактическият състав е необходимо и издаване на заповед по §4к ПЗР ЗСПЗЗ, с която се индивидуализира имотът с местоположение, и граници, посочват се ограниченията на съсобствеността и се придружава със скица. Такава заповед не е издадена в полза на ищците, поради което съдът е приел, че те не могат да се легитимират като собственици – ревандикационния иск по чл.108 ЗС е предявен преждевременно и производството е недопустимо.
В изложението за допускане на касационното обжалване са поставени правните въпроси: длъжен ли е въззивният съд да остави производството по делото без движение при констатирана нередовност на исковата молба – противоречие между обстоятелствена част и петитума; дължи ли даване на указания съдът за поправяне на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора, допустимо ли е въззивното решение, след като е постановено по нередовна искова молба. Поддържа се противоречие между обжалваното решение и представени от касатора решения на ВКС, представляващи задължителна съдебна практика по чл. 290 и сл. ГПК. Въпросите не са обуславящи за делото, защото въззивният съд не е имал основание да предприеме действия по отстраняване нередовност на исковата молба. Нередовността е била констатирана от първоинстанционния съд , който неколкократно е давал подробни указания на ищците за допълване на обстоятелствената част на исковата молба и уточняване на петитума. В изпълнение на тези указания, ищците са уточнили, че желаят предаване владението на идеални части от имота, независимо, че собствеността не им е възстановена. При това категорично становище, въззивният съд не е имал задължение отново да оставя исковата молба без движение. Принципът на диспозитивното начало в гражданския процес изисква съдът да се произнесе по искането, с което е сезиран. Съдът може да даде указания на страната да уточни обстоятелствената част или петитума или да отстрани противоречие между тях, което задължение в случая първоинстанционния съд е изпълнил, но няма право да изразява становище по повод проверка на допустимостта на производството дали предявеният иск ще даде адекватна защита на правата на ищеца и евентуално да го насочва към изменение на иска.
С оглед на изложеното, не е налице поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответника Ж. И. Д. следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 500 лв., представляващи пратено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 22.04.2015г.
Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 167 от 04.02.2015г. по гр.д.№ 2326/2014г.
Осъжда К. П. К. и Н. Д. П. да заплатят на Ж. И. Д. сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: