О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
София, 06.06. 2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести април две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бонка Йонкова
ЧЛЕНОВЕ: Евгений Стайков
Галина Иванова
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 2668/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [община], представлявана от кмета Е. К., против решение №956 от 29.05.2015г., постановено по в.гр.д.№186/2015г. по описа на Пловдивски окръжен съд, V-ти с-в, с което е потвърдено решение №433/7.11.2014г. по гр.д.765/2014г. на Карловски районен съд, ІV-ти гр. с-в.
В касационната жалба на [община] се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, че е необосновано, както и че е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че въззивният състав без да излага собствени мотиви, е възприел изцяло фактическата обстановка, приета за установена от първоинстанционния съд. Сочи се, че съдът в нарушение на процесуалните правила неоправдано е разместил доказателствената тежест в процеса, в резултат на което е направил необоснования извод, че ищеца [фирма] е изправна страна по договора за доставка на дизелово гориво.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя следния материалноправен въпрос, за който твърди, че е решен в противоречие с представените към изложението решение №109/27.07.2004г. по гр.д.№1425/2003г. на ВКС, ІІ т.о и решение №179/28.05.2004г. по гр.д.№166/2003г. на ВКС, ІІ т.о. а именно: „Допустимо ли е неизправна по договор страна да претендира реално изпълнение по договор, ако самата тя е неизправна?”.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от [фирма] – [населено място], в който се поддържа, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, поради липсата на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК. Отделно се излагат съображения за неоснователността на жалбата по съществото на спора като се сочи, че дружеството е изпълнило точно задълженията си по сключения борсов договор №281/8.03.2013г.
Върховен касационен съд, ТК, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение от 29.05.2015г. въззивният състав е потвърдил решение №433/7.11.2014г. по гр.д.765/2014г. на Карловски районен съд, ІV-ти гр. с-в, с което е уважен изцяло предявения иск по реда на чл.422 ГПК за признаване на установено, че ответната [община] дължи на ищеца [фирма] сумите, присъдени със Заповед №272 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена на 22.05.2014г. по ч.гр.д.№556/2014г. по описа на Карловски РС, ІІІ-ти гр. с-в. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение и в частта му, с което са присъдени разноски в полза на ищцовото дружество.
Препращайки частично към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл.272 ГПК, въззивният съд е изложил допълнителни съображения за основателността на исковата претенция и съответно за неоснователността на възражението на [община] за неточно изпълнение на договора от страна на доставчика [фирма]. Във въззивното решение е посочено, че между страните са възникнали облигационни отношения по силата на борсов договор №281/8.03.2013г., сключен на сесия на [фирма] между борсовия член [фирма], представляващ купувача [община] и борсовия член [фирма], представляващ крайния продавач [фирма]. Прието е, че съгласно чл.3 от договора „цената на стоката е парична сума, по която е постигнато съгласие от брокерите по време на борсовата сесия на [фирма]. Според въззивния състав от поръчка №001 към Договор за борсово представителство 053-13/1.03.2013г. се установява, че ответното дружество е дало съгласие довереникът му М.” Е. да продаде на борсовите сесии от негово име и за негова сметка дизелово гориво и гориво-смазочни материали в съответни количества и цени на литър, отразени в спецификацията. Съдът е приел, че не е налице неяснота относно ценообразуването, тъй като в договора ясно и точно е описано какво се включва в цената на стоката – стойност на опаковката, транспорт, данъци, акцизи и други обичайни разходи, както и с оглед обстоятелството, че страните са се договорили за всяко зареждане да бъде издавана стокова разписка. Въз основа на показанията на св.Н. и от заключението на вещото лице Р. М., съдът е приел за установено, че стоките, посочени в процесните фактури: фактура №2400/31.08.2013г. на стойност 9 760.50 лв. с ДДС и фактура №2409/10.09.2013г. на стойност 10 603.92 лв. с ДДС, са реално доставени на ответната Община, както и че процесните две фактури са редовно осчетоводени в счетоводствата на страните по договора. По делото не е било спорно, че [община] не е заплатила стойността на стоките, посочени във двете фактури. На базата на така установената фактическа обстановка въззивният съд е стигнал до извода, че ищецът [фирма] е изпълнил точно задълженията си по договора, което ангажира отговорността на ответната Община за заплащане на сумите /главници и лихви/, присъдени със Заповед №272/22.05.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№556/2014г. по описа на Карловски РС, ІІІ-ти гр.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Поставеният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК материалноправен въпрос: „Допустимо ли е неизправна по договор страна да претендира реално изпълнение по договор, ако самата тя е неизправна?” – не представлява значимия за спора въпрос по см. на чл.280 ал.1 ГПК, обусловил правните изводи на въззивния съд по настоящото дело. Това е така, тъй като съдът, анализирайки събраните по делото доказателства е приел, че [фирма] е изпълнил точно задълженията си за доставка на дизелово гориво, поети с борсовия договор от 8.03.2013г. Въззивният съд е изложил аргументи защо счита за неоснователни възраженията на ответната Община, че ищецът е неизправна страна. В случая, поставеният въпрос, визиращ неизправност на кредитора, не е относим за формирането на решаващата воля на съда.
Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/2010г. от 19.02.2010г. по т.д.№1/2009 на ВКС,ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос, обуславящ допускането на въззивното решение до касационно обжалване, трябва да е от значение за изхода на конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Ето защо, в контекста на поставения по-горе въпрос, изложените в касационната жалба оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението, не могат да бъдат предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В тази връзка представените с изложението решение №109/27.07.2004г. по гр.д.№1425/2003г. на ВКС, ІІ т.о и решение №179/28.05.2004г. по гр.д.№166/2003г. на ВКС, ІІ т.о. се явяват неотносими за предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
С отговора на касационната жалба не е направено искане за разноски за касационната инстанция, поради което разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №956 от 29.05.2015г., постановено по в.гр.д.№186/2015г. по описа на Пловдивски окръжен съд, V с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :