О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
София,26.04.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 45 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от П. Д. Е. от гр. С. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 26.03.2009г. по гр.д. №2843/2008г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е допуснато да се извърши съдебна делба между В,П. Д. Е. и В. Д. В. на дворно място с площ от 500кв.м.,находящо се в к. Кърнаре,община К. ,съставляващо УПИ * в кв.32 по плана на селото,ведно с построената в мястото двуетажна масивна жилищна сграда, при квоти : 1/2 ид.част за В. В. И. и по ? ид.част за П. Д. Е. и В. Д. В..
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по приложението на чл.79,ал.1 ЗС,а именно достатъчно основание за придобиване на собственост върху сграда ли е изграждането й и самостоятелното живеене в нея,следва ли съсобственикът,който счита сградата за своя да демонстрира намерение за своене чрез демонстриране на такива действия, които да достигат до знанието на друго лице,което претендира да е съсобственик,както и чрез какви конкренти действия съсобственикът трябва да обективира намерение за своене на имота и как следва да се установи наличие на владение,а не на държане,след като това е свързано единствено с едно субективно отношение в съзнанието на едно лице,по които въпроси се твърди,че е налице противоречива практика на съдилищата.
Съделителите В. Д. В. и В. В. И. не изразяват становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касасционното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Производството е за делба във фазата по допускане,като съделителите П. Д. Е. и В. Д. В. поддържат,че не е налице съсобственост,тъй като само те и тяхната майка Т са владяли имота след смъртта на общия наследодател В.
За да достигне до извода,че имотът,предмет на делбата,е съсобствен между съделителите при посочените в решението квоти,а възражението на съделителителите П. Д. и В. Д. е неоснователно,съдът е приел,че страните са наследници на В. И. М. ,починал на 23.02.1975г.,като с н.а. №35,том V,рег. №9173,н.д. №835/2006г. са признати за собственици по наследство и давност на процесния имот. По направеното от съделителите П. Д. и В. Д. възражение е прието,че тяхна е доказателствената тежест да установят,че притежават в изключителна собственост процесната сграда като придобита по давност. Прието е,че дворното място,в което е построена сградата е било собственост на общия наследодател В, като жилищната сграда е строена в периода 1960-64г.,в който период В. В. се омъжила и се установила да живее в друго населено място. Прието е,че в имота е останал да живее общият наследодател В до смъртта му заедно със сина си Д. В. и снаха си Т. /Тодора/ Б. и техните деца П. Д. и В. Д. Независимо,че за целия период след построяването на къщата в нея са живели Т. Б. и нейните деца П. Д. и В. Д. , е прието,че това не е достатъчно за реализиране на фактическия състав на чл.79,ал.1 ЗС,която разпоредба изисква не само реализиране на владение в продължителност на повече от 10 години,но и намерение за своене,което да бъде обективирано по несъмнен начин чрез такива фактически действия,отричащи собствеността на В. В. като съсобственик,вкл. чрез демонстриране на действия,достигащи до знанието й относно намерението на останалите съсобственици да упражняват фактическата власт върху имота изцяло за себе си. Прието е,че по делото не е установен субективният елемент от фактическия състав на института на придобивната давност,а с оглед на това от несъществено значение се явява обстоятелството относно инициативата и фактическото изграждане на жилищната сграда,тъй като имотът не е загубил съсобствения си характер като бивша собственост на общия наследодател на страните В.
Поддържаната от касатора теза за наличие на противоречива практика на съдилищата по разрешените с обжалваното решение правни въпроси не може да бъде споделена. С представените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решения на съдилищата не се установява наличие на противоречива практика по приложението на чл.79,ал.1 ЗС в поддържания от касатора смисъл.
В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №546/22.05.1991г. по гр.д. №332/91г. на І ГО на ВС е прието,че установеното в чл.92 ЗС предположение собственикът на земята да е собственик и на постройките върху нея,е оборимо и ако бъде установено нещо различно,собствеността върху постройката може и да не принадлежи на собственика на земята или на съсобствениците й. Аналогично становище е изразено и в обжалваното решение,доколкото въззивният съд е обсъждал възможността правото на собственост върху построеното да се придобие по давност само от част от наследниците на В. М. и е приел това възражение за недоказано,т.е. не е отрекъл възможността за опровергаване на установената в чл.92 ЗС презумпция.
В решение №679/11.04.1967г. по гр.д. №2077/1966г. на І ГО на ВС е прието,че собствеността върху постройка отделно от собствеността върху мястото може да се придобие освен по способите,посочени в чл.64 ЗС и по давност. Аналогично становище е застъпено и в обжалваното решение-възможността за придобиване на сградата по давност е обсъдена. Възприето е включително и тезата,че собственикът може да допусне трето лице да строи за себе си сграда и да не му пречи на владението и на придобиване на постройката по давност,но твърденията на съделителите П. Д. и В. Д. са приети за недоказани. Решението на Пловдивския окръжен съд съответствува на трайната практика на съдилищата,изразена и в решение №803/21.10.1994г. по гр.д. №662/94г. на І ГО на ВС;решение №734/12.06.2006г. по гр.д. №1526/2005г. на ІV ГО на ВКС;решение №304/04.05.1995г. по гр.д. №75/1995г. на І ГО на ВС и решение №189/31.03.2009г. на ІІ ГО на ВКС по гр.д. №1760/2008г.,а именно,че в хипотеза,при която съсобствеността е възникнала по силата на наследствено правоприемство,при упражняване на фактическата власт върху имота съсобственикът следва да манифестира намерение за упражняване на тази фактическа власт върху целия имот за себе си спрямо останалите съсобственици,за да може да придобие по давност правото на собственост и върху притежаваните от тях идеални части от имота.
Обстоятелството,че част от елементите на фактическия състав на придобивната давност не са доказани по делото не сочи на наличие на противоречива практика по приложението на чл.79,ал.1 ЗС.
Съответен на преобладаващата съдебна практика е и изводът на въззивния съд,че сам по себе си фактът на построяване на една сграда със собствени средства и труд не представлява самостоятелно основание за придобиване право на собственост върху построеното.
Въпросът за конкретните действия,посредством които съсобственикът трябва да обективира промяната в намерението да свои имота и начинът на установяване наличието на владение,така както е поставен в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК,представлява фактически,а не правен въпрос и съответно не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Не се установява правните въпроси,имащи значение за разрешаването на спора, да са разрешавани противоречиво от съдилищата, поради което следва да се приеме,че не са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване според наведените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК доводи.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 26.03.2009г. по гр.д. №2843/2008г. по описа на Пловдивския окръжен съд по подадената от П. Д. Е. касационна жалба вх. №24146/26.10.2009г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: