О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
София, 31,05,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1077 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 6956/9.ІХ.09 г. на „Д” А. – София, подадена против онези части от решение № 1* на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 20.VІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 376/07 г., с които това д-во е било осъдено да заплати на австрийското „А” А. – В. сумата 6 547.09 евро, както и сумата 1 122 евро, ведно със законната лихва върху всяка от тези две главници, считано от 12.ІV.2000 г. и до окончателното им изплащане, сумарно представляващи застрахователното обезщетение по риска „каско”, платено от австрийския застраховател по повод на ПТП, настъпило на 19. ХІІ.1999 г. на главен път Е-79 в района на град М., при което бил увреден товарен автомобил, собственост на австрийски търговец.
Оплакванията на касатора застраховател са за необоснованост и незаконосъобразност /по чл. 78 и 80 ЗЗ-отм., чл. 5, ал. 1 НЗЗ –отм. и чл. 309, ал. 5-отм. ТЗ/ на решението на САС в атакуваните негови две осъдителни части, поради което това д-во претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който исковите претенции на австрийския застраховател да се отхвърлят: като неоснователни „и ведно с всички последици, които законът свързва с това”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „Д” А. – София обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие и на трите предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваните две осъдителни части на решението си, САС се е произнесъл по материалноправните въпроси за ангажиране отговорността на застраховател по риска „гражданска отговорност” в хипотеза, когато причинилият процесното ПТП автомобил е бил управляван в този момент от лице, което не е било надлежно упълномощено от собственика на тази движима вещ, но при липса на данни по делото фактическата власт върху нея да е била установена противозаконно, а също и по материалноправния въпрос за възможността да се намалява договорената по застраховката „гражданска отговорност” сума с равностойността на веднъж платеното обезщетение за такива вреди. Тези два въпроса били решени от САС в атакуваните части на решението в противоречие с практиката на ВКС, изразена в две решения на отделни негови състави, първото от които постановено по реда на чл. 290 ГПК, а второто – при действието на отменения процесуален закон. Поддържа се в изложението, че същите въпроси били решавани противоречиво от съдилищата в Републиката, а и били такива от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, понеже към датата на процесното ПТП /19. ХІІ.1999 г./ липсвала „изрична нормативна уредба по въпроса: следва ли за бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” на МПС за обезщетяване на вреди , причинени от лице, което не изрично или мълчаливо упълномощено да управлява автомобила, но няма данни дали е придобило владението върху МПС чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 НК (по аналогия на чл. 267, ал. 2, т. 1 ТЗ от Кодекса за застраховането)”.
Във връзка с твърдението си за наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК по първия релевиран материалноправен въпрос касаторът „Д” А. сочи и представя в препис Р. № 147/6. Х.2009 г. на ВКС, ІІ-ро т.о. по т.д. № 85/2009 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК, както и Р. № 556/4. Х.05 г. на І-во т.о. на ВКС по т. д. № 42/05 г. , постановено при действието на отменения процесуален закон.
В подкрепа на твърдението си за наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК досежно втория от двата релевирани в изложението му материалноправни въпроса, застрахователят жалбоподател сочи едно влязло в сила /като необжалваемо/ въззивно решение на СГС, ГК, с-в ІV-В, от 4. ХІІ.2006 г. по гр. д. № 2432/06 г., касационно Р. № 1191/26.VІІ.2002 г. на бившето V-то г.о. на ВКС, но също и Р. № 37/23.ІV.2009 г. на І-во т.о. по т. д. № 667/08 г., както и Р. № 79/2.VІІ.2009 г. на І-во т.о. по т.д. № 156/09 г. – и двете постановени вече по реда на чл. 290 ГПК.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „А” А. – В. , съвместно с „К” ООД със седалище в село Б., окръг М. , Д. А. , писмено са възразили чрез своя общ процесуален представител адв. Т от САК, както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност в атакуваните две осъдителни части на постановеното от САС решение.
Ответницата по касация К. В. Н. и К. Т. П. – двамата от гр. В., не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на касационния контрол, нито по основателността на оплакванията в жалбата на „Д” А. – София.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на „Д” А. – София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС, постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни състави на ВКС представляват негова задължителна практика по същия релевиран от касатор правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело във въззивната инстанция. Докато влезлите в сила такива /казуални/ решения на състави от ГК или от ТК на ВКС, постановени по реда на отменения процесуален закон, могат да се обсъждат единствено на плоскостта на твърдяното в случая наличие и на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационната обжалване.
За да ангажира отговорността на българския застраховател /настоящ касатор/ по реда на чл. 402, ал. 1 /отм./ ТЗ във връзка с ПТП, настъпило на 19. ХІІ.1999 г., т.е. при действието на чл.чл. 78-80 ЗЗ /отм./, въззивната инстанция е приела, че макар собственицата на българския товарен автомобил, чиито водач е причинил събитието, да отрича да е имала качество на работодател спрямо последния, както и изрично да го е упълномощавала – било писмено или устно, да шофира това нейно МПС, издадената й от „Д” валидна полица за застраховка „гражданска отговорност” на същия автомобил с действие за календарната 1999 г. покрива и гражданската отговорност на същия водач /ответник по иска с правно основание по чл. 45 ЗЗД/, като пряк деликвент.
Тези съображения на САС са били изложени единствено на плоскостта на преценката му за неоснователност на претендираното под условието на евентуалност от австрийските търговци ищци ангажиране на гаранционно-обезпечителна отговорност на ответницата К по реда на чл. 49 ЗЗД. Това по-конкретно означава, че в атакуваните от „Д” А. негови две осъдителни части въззивното решение не противоречи на задължителната практика на ВКС по първия релевиран в изложението на касатора материалноправен въпрос, която е била формирана с постановеното по реда на чл. 290 ГПК Р. № 147/6. Х.2009 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, по т. д. № 85/09 г. В този влязъл в сила съдебен акт, по повод на ПТП, настъпило на дата 20. ХІ.2000 г., т.е. също при действието на ЗЗ /отм./, се приема, че дори и в хипотеза, когато между застрахователя и виновния водач няма сключен застрахователен договор, отговорността на последния към увредените трети лица също е покрита при налична за съответния автомобил валидна полица за застраховка „гражданска отговорност”. Според ВКС: „независимо от това кое е лицето, което управлява и използва МПС – собственикът, ползвателят, държателят и водачът, то може да причини вреди на трети лица, вследствие на което да се стигне до ангажиране на неговата отговорност. Ето защо застрахователният договор се сключва между застрахователя и застраховащия в полза на всички тези лица /собственици, ползватели, държатели и водачи/, които имат качеството застраховани. За определянето на техния кръг са меродавни по-скоро фактически критерии, каквито са управлението и използването, отколкото правни, какъвто критерий би могъл да бъде изричното посочване в договора. По този начин са защитени по-добре интересите на лицата, претърпели вреди, каквато е и целта на въвеждането на задължителността на застраховката „Гражданска отговорност”. Законът за застраховането /отменен, но действал към момента на настъпване на ПТП/ разбира под водач лицето, което непосредствено управлява МПС, без същото да бъде негов собственик, ползвател или държател. За да бъде обхванат от застрахователната закрила, е необходимо той да бъде упълномощен от последните три групи лица. Терминът упълномощаване в случая не означава, че на водача се предоставя представителна власт по смисъла на чл. 36 и сл. ЗЗД, а че му се предоставя власт за извършване на фактически действия по управлението на МПС, независимо в чий интерес.пълномощаването е волеизявление на собственика, ползвателя, държателя друго лице да управлява МПС за определено време. То може за бъде изразено както изрично, писмено или устно, така и мълчаливо, с конклудентни действия. Водачите, които управляват МПС със съгласието на застрахованите лица, т.е. упълномощените за водачи лица, се считат за застраховани за времето, през което са били упълномощени. Ю. В. М. е бил упълномощен от собственика на лекия автомобил М. В. М. да го управлява, тъй като в него са се намирали както ключът от автомобила, така и талонът и застрахователната полица за застраховка „Гражданска отговорност”. Талонът и застрахователната полица са представени на длъжностното лице, извършило огледа на място на настъпилото ПТП и по делото не са налице никакви данни за уведомление от страна на собственика на автомобила за неговото противозаконно отнемане, респ. кражба на регистрационния талон на автомобила и на застрахователната полица. С факта на предаване на ключовете, талона, застрахователната полица и самото МПС водачът се счита упълномощено лице да управлява автомобила. Поради това Ю. В. М. се счита застрахован по посочената застрахователна полица и е обхванат от застрахователната закрила.”
Идентичен с описания в цитираното решение на ВКС по чл. 290 ГПК е и настоящия случай, което означава, че произнасянето на САС по първия от двата релевирани от касатора „Д” А. – София материалноправни въпроси, не противоречи на задължителна практика на ВКС, а самият факт на съществуването на такава логически изключва възможността приложното поле на касационното обжалване да се обосновава с наличие на другите две предпоставки: по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В заключение, не се констатира обаче и по втория от релевираните от касатора материалноправни въпроси да е налице противоречие между произнасянето на САС и задължителната практика на ВКС, обективирана в постановено по реда на чл. 290 ГПК Р. № 37/23.ІV.2009 г. на ВКС, ТК, Първо отделение по т.д. № 667/08 г. Напротив, левовата равностойност на присъдената в тежест на касатора, съгласно чл. 402, ал. 1 /отм./ ТЗ, сума в размер на 7 669.09 евро възлиза на посочения в процесната полица „ГО” с № А98А663651/30. ХІІ.1998 г. лимит на дължимото при настъпване на този риск обезщетение, а именно 15 000 лв. Дали намаляване на присъденото в рамките на лимита по полицата е възможно със сума, платена от застрахователя по същата застраховка „ГО” е всякога въпрос на фактическо установяване досежно това било ли е извършено първото плащане във връзка с настъпване на същото, но не и за друго ПТП /което събитие не е невъзможно да се случи в един и същи ден/, докато защитната теза на „Д” А. е била, че сума в размер на 2 195 лв. той бил платил във връзка с ПТП на същата дата, но с участие на автомобил, собственост на Б. Н. Н. от В. С категоричност обаче по делото е било установено /от данните в протокола на КАТ№ 0* че това лице е било свидетел, а не и участник в процесното ПТП между българския и австрийския камиони „И”. Следователно релевираният от касатора втори материалноправен въпрос има изцяло хипотетичен характер, т.е. той не е такъв, който по смисъла на т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки по цитираното по-горе ТР № 1/19.ІІ.2010 г. да е обусловил правната воля на САС, обективирана в атакуваните осъдителни части от решението му.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 20.VІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 376/07 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 1* по описа за 2009 г.