1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
София, 01.06.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 348/2011 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. П. – процесуален представител на А. М. А., срещу решение №1612 от 21.12.2010г. на В., постановено по в.гр.д.№ 1883/2010год. В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение №2779 от 19.07.2010г., постановено по гр.д. № 12116 по описа за 2009г. на В. В ЧАСТТА, с която с която са определени квотите на допуснатата до делба двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 168кв.м., състояща се от кухня с трапезария, две спални, баня и тоалетна на всеки от етажите и прилежащото към него допълващо застрояване – навес с оградни стени, със застроена площ от 30 кв.м., ведно със съответните ид.части от правото на строеж върху У. № ХХ-459, целият с площ от 700кв.м., находящ се в [населено място], [община], област В., с административен адрес [улица], попадащ в кв.48 по плана на селото от 1992г, при граници съгласно скица № АГ-……./…..г : У. № ……, улица и У. №….., между съсобствениците, както следва: 1/6 ид.ч.за А. М. А., 5/6 ид.ч.за М. Х. С..
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите: 1/ приравнява ли се старостта /навършване на 82 години/ автоматично и без посочване и/или доказване на допълнителни заболявания на “недъгавост” по смисъла на чл.579 ал.2 ГПК; и 2/допустимо ли е да се съединяват с иска за делба други конститутивни искове и в кои случаи.
Ответните страни в представен писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК вземат становище, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.
Производството е образувано по предявен от А. А. против Я. Х. С. и М. Х. С. иск за делба на навес с оградни стени с площ 30 кв.м., гараж с площ 30кв.м., и двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 168кв.м.,всички находящи се в У. № ….., целият с площ от 700кв.м., находящ се в [населено място], [община], област В., с административен адрес [улица], попадащ в кв.48 по плана на селото от 1992г. както и на правото на строеж върху дворното място.
По делото е установено ,че М. Ат.М. /починал 1994г./ и Д. Б.М. са придобили по време на брака си правото на строеж върху държавно дворно място, учредено с договор от ……г, в резултат на което понастоящем в имота има изградени двуетажната жилищна сграда и гараж, както и спомагателни постройки, представляващи допълващо застрояване, а именно: стопанска постройка и навес с оградни стени. С нотариално заверено пълномощно от ……г. Д. М. е упълномощила Д. А. да продаде от нейно име на сина й А. А. собствените й идеални части от дворното място, жилищната сграда, второстепенните постройки, подобренията и насажденията в имота. На 16.06.2009г. е сключен между Д. А. в качеството й на пълномощник на Д. М. и А. А. предварителен договор за продажба на 4/6 идеални части от навес с оградни стени, гараж и жилищна сграда, както и съответните идеални части от правото на строеж върху дворното място, в което са изградени. C HA № …./……г и HA №……/…….г Д. М. се е разпоредила последователно в полза на дъщеря си Р. М. и на сина си А. А. със собствената си квота от наследството на М. М., а именно 4/6ид.ч., но в различен обем: с първата сделка М. се е разпоредила с жилищната сграда и правото на строеж върху дворното място; а с втората М., представлявана от Д. А., се е разпоредила с жил.сграда, навеса и гаража. В първия нотариален акт нотариусът е удостоверил, че продавачката М. поради напредналата си възраст не може да изпише имената си на всички екземпляри, поради което е положила отпечатък от десен палец вместо подпис. На 28.09.09г. е починала Р. М. и е оставила за свои наследници дъщерите си Я. Х. С. и М. Х. С.. С НА №….. том …. рег.№…… дело №…… от ……..г. Я. Х. С. е дарила на сестра си М. Х. С. собствените си придобити по наследство 5/12 ид.части от процесната жилищна сграда.
Ищецът А. А. е навел довод за нищожност на продажбата по НА № …./…….г поради нарушение на предписаната от закона форма – чл.579 ал.2 вр.чл.189 ал.1 ГПК, тъй като НА е следвало да бъде подписан лично от продавачката М., а не да бъде поставян отпечатък от десния й палец. При условията на евентуалност е навел възражение за относителна недействителност на материализираната в НА№66/16.07.2009г. сделка на осн.чл.135 ал.2 ЗЗД.
Ответниците са навели твърдения за нищожност на НА №…../……..г поради липса на предмет, тъй като описаните в акта навес с оградни стени и гараж нямат самостоятелно съществуване и на това основание не биха могли да бъдат предмет на разпоредителна сделка. Навели са също възражение и за унищожаемост на сделката по НА №…../….., тъй като към датата на сделката …….г Д. М. вече не е била собственик поради разпореждането с правото си преди това в полза на дъщеря си Р. М. с НА № …../……г.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че НА № …../…..г обективира валидно волеизявление на Д. М. за разпореждане със собствените й 4/6ид.ч. от процесния имот. Сделката е вписана в СлВп на ………г и следователно е породила вещно-транслативното си действие по отношение на купувачката Р. М.. Вписването има оповестителен характер и е противопоставимо на всеки последващ купувач, вкл. и на купувача по сделката по НА № …../…….г – А. М.А.. За да обоснове този си извод е приел, че нормата на чл.579 ал.2 ГПК визира възможността подписът под едностранна сделка или двустранен договор да бъде заместен с поставянето на пръстов отпечатък от десния палец, в случай че лицето е неграмотно или недъгаво, без да е необходимо да се удостоверява с подписите на двама свидетели /както е посочено в чл.189 ал.2 ГПК досежно частните документи/, тъй като нотариусът има качеството на държавен орган, в чиито правомощия е да удостовери осъществилите се пред него факти. Приел е също, че хипотезата за недъгавост, освен общите случаи на инвалидност и слепота, включва и случаите на друго физиологично увреждане, включително и породено от старост, в следствие на което едно лице не може да отрази графично в съкратен и четлив вид името си. Отчел е , че положеният от Д. М. подпис под пълномощното , подписано един месец преди атакуваната сделка, както и изписването на трите имена, се характеризира с разкривени линии и опростеност на буквите „ДМ” и нечетливост, присъща на лице очевидно в напреднала възраст и немощно да държи химикал и упражнява натиск върху хартията при изписването на буквите ДМ, както и ,че общата физическа отпадналост може да е налице и без да има изразени здравословни проблеми или конкретно заболяване. Във връзка с наведеното от ищеца възражение за относителна недействителност на сделката по НА № …./……г, на осн.чл.135 ал.2 ЗЗД въззивният съд е приел, че макар да е формулиран петитум като за иск по чл.135 ЗЗД, съвместното му разглеждане в делбеното производство е недопустимо поради следното:1/ че в рамките на делбеното производство е недопустимо разглеждането на констутутивни искове /какъвто е този по чл.135 ЗЗД/, освен онези, за които това изрично е предвидено в закона, като напр.чл.30 ЗН; 2/ че е недопустимо да се заявяват нови искови претенции извън първоначално предявените с исковата молба, доколкото последващото обективно съединяване на искове е възможно само под формата на насрещен, обратен или инцидентен установителен иск, какъвто настоящият не е; 3/ че липсва идентичност между страните. Във връзка с наведените от ответниците твърдения за нищожност на НА № …./…….г поради липса на предмет, тъй като описаните в акта навес с оградни стени и гараж нямат самостоятелно съществуване и на това основание не биха могли да бъдат предмет на разпоредителна сделка, въззивният съд е приел, че предвид установеното от заключението на вещото лице, че навесът с оградни стени няма самостоятелен характер, същият следва статута на главната вещ – двуетажната масивна жилищна сграда;че по отношение на последната следва да се приеме, че щом като сделката по НА № …../…… е произвела действие, то с последващата праводателката се е разпоредила с нещо, без вече да е собственик, поради което и в тази част /досежно жилищната сграда и навеса/ макар и валидна, същата е лишена от вещно-прехвърлителен ефект; че поради това приобретателят А. не е станал собственик на описаните в НА№…… обекти – навес и жилищна сграда, предвид, че и по двете сделки разпореждането от страна на Д.М. е било в обема на нейните права след прекратяването на брака й със смъртта на съпруга й – 4/6ид.ч., тъй като съобразно разпоредбата на чл.27 СК – 1985г/отм./ дяловете на съпрузите са равни, а съгласно чл.9 ЗН преживялата съпруга и двете деца имат равни дялове от половината на починалия съпруг, т.е. по 1/3, а от цялото по 1/6, която прибавена към 1/2 на съпругата /или 3/6/ дава сборно дробно число от 4/6; че гаражът има характер на самостоятелна вещ, не е бил обект на първата прехвърлителна сделка и затова по отношение на него втората сделка е произвела вещно-транслативно действие. Приел е и това, че възражението на ответниците за унищожаемост на сделката по НА №…./…..г., е несъстоятелно, тъй като под такава форма могат да се навеждат само основания за нищожност, но не и за унищожаемост или друг вид относителна недействителност, а освен това, продажбата на чужда вещ не е нищожна или унищожаема – сделката е валидна, но няма вещнопрехвърлително действие.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая изложението съдържа формулиран въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но касаторът не е обосновал тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба.Твърдението на касатора, че не намира отговор на поставените въпроси в практиката на ВКС, не може да се приеме като обосновка на тезата му за допустимост на касационното обжалване. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия. Касаторът не е обосновал такива предпоставки, а и те не са налице в случая.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че поставените от касатора въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие с трайната практика на ВКС , в това число и задължителна такава. По въпроса за предпоставките, при наличие на които извършващият нотариална сделка може да положи отпечатък от палец вместо подпис с оглед изискванията за валидност на нотариалното удостоверяване , вече има постановени по реда на чл.290 ГПК решения – Решение № 313 от 22.06.2011г. по гр.д. №1409/ 2010г. ва ВКС, ІV ГО, Решение от 05.05.2010г. по гр.д.№137/2009г. ІІІ г.о. ВКС и решение от 20.02.2009г. по гр.д.№633/2008г. на ВКС V ГО. В тези решения се приема, че при недъг, който обуславя необходимост да се положи отпечатък от десен палец при изповядване на нотариална сделка същата е валидна. Нормата на чл. 475, ал.2 ГПК/отм./- чл.579, ал.2 ГПК, изисква когато някое от участващите в нотариалното производство лица не може да се подпише поради неграмотност, или недъгавост да се приложи чл.189, ал.1 ГПК. Този текст изисква документът да носи вместо подпис, отпечатък от десния палец. Ако не може да се постави отпечатък от десния палец, тогава следва да се посочи причината за това и от кой друг пръст е поставен отпечатък. При извършване на сделката, чиято нищожност се иска да се прогласи в исковата молба, нотариусът е отбелязал, че е положен отпечатък от десния палец като е посочил и причината. Това волеизявление на нотариуса е официално удостоверително по своя характер. Полагането на десния палец е алтернатива на невъзможността да се положи подпис поради неграмотност, или недъгавост. Недъгавостта като понятие е по-стар термин на инвалидността и представлява синоним на тази дума. Синоними на недъгавост са и слабост, неспособност, некадърност, несръчност, недееспособност, неумелост. Изхождайки от етимологията на думата, при съобразяване и на това, че старостта е последният период от живота на човек, свързан с изменение на неговите функции и здраве, чийто най-очебийни признаци, разбира се с оглед проявление и размер строго индивидуални при отделните индивиди: посивяване и побеляване на косата, появяване на бръчките по кожата, забавени рефлекси, намаляване на физическата сила и височината на тялото, сетивата губят остротата си, паметта и концентрацията отслабват, следва , че недъгав не означава непременно болен . Затова се приема , че недъгавостта включва и всякакъв вид заболявания, които имат за последица някакъв вид недъг, т.е. някакво трайно увреждане на здравето. Когато това увреждане е свързано с невъзможност да се положи подпис, като израз на волеизявление, законодателят е предвидил потвърждението на изразената воля да стане с отпечатък от десния палец. Това е свързано с уникалността на дактилоскопските линии, които правят всеки пръстов отпечатък строго индивидуален и представляват идентифициращ белег в много по-висока степен от идентифициращите белези на почерка и подписа.
В съответствие с трайната практика на ВКС , в това число и задължителна такава, е разрешен и вторият поставен от касатора въпрос. Я. и ненуждаеща се от тълкуване е нормата на чл. 343 от ГПК, в която са посочени изрично преюдициалните въпроси, решавани в делбеното производство. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1, б. „а“ от ППВС № 7/73 г., което не е загубило силата си и към настоящия момент, с оглед действащата уредба на делбеното производство, искът за делба на съсобственост не може да се съединява с искове за създаването й или за създаването на различни от закона дялове, т. е. с иска за делба не могат да се съединяват конститутивни искове.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1612 от 21.12.2010г. на В., постановено по в.гр.д.№ 1883/2010год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: