О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 423
София, 10.10.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и дванадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 400/ 2012 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 във вр.с ал.1 т.2 ГПК .
К. Д. И. от [населено място] обжалва и иска да се отмени Определение Nо 8595 от 10.05.2012 година по ч. гр.д. Nо 16156/2011 год. на Софийския градски съд , с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу Определение 06.10.2011 година по гр.д. No 3662/2010 год. на Софийския районен съд за недопускане увеличения на разглеждания облигационен иск, поради необжалваемост на атакувания съдебен акт. Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно, тъй като определението , с което е отказано да се допусне увеличение на иска е обжалваем съдебен акт , преграждащ по нататъшното развитие на процеса.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима . Разгледана по същество тя е неоснователна .
С обжалваното определение, решаващият съд в правомощията си на втора инстанция е оставил без разглеждане подадена частна жалба по чл. 274 ал.2 ГПК срещу определение , с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искане за допускане на изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК, приемайки че се касае до необжалаваем съдебен акт.
Разпоредбата на чл. 274 ал.2 ГПК е приложена точно, според смисъла на закона .
Въззивното производство , в т.ч. и по частните производства може да бъде надлежно проведено само и доколкото въззивната жалба респ. частна жалба е насочена срещу подлежащо на обжалване определение на първата инстанция.
Съгласно чл. 274 ал.1 ГПК на обжалване подлежат две категории определение на съда- тези , за който законодателят е предвидил изрично че се обжалват и тези, който имат характера на преграждащи по нататъшното развитие на производството.
С разпоредбата на чл. 214 ГПК , законодателят урежда хипотезите на изменение на иска, без да предвиди възможност тези определения , без значение дали се уважава искането за изменение на иска или не / да полежат на самостоятелно обжалване .
Правилно и законосъобразно, Софийският градски съд е приел, че обжалваното пред него определение на първата инстанция не е определение от категорията на преграждащите развитието на делото и доколкото се касае до незаконосъобразно процесуално действие на съда , което би отразило се на законосъобразността на постановения съдебен акт по същество, то обжалването му следва да бъде направено в рамките на обжалване на акта по съществото на спора.”Преграждащият характер” на определенията , подлежащи на обжалване , се изразява в препятстващия развитието на производството ефект на съдебния акт. Отказът да се допусне изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК- в случая да се допусне „увеличение на иска” , не се ползва с посочения ефект досежно развитието на инициирания висящ исков процес, в рамките на който е поискано изменението на иска. Ето защо, посочената категория определения по чл. 214 ГПК, правилно са квалифицирани като необжалваеми от втората инстанция и не е допуснато разглеждането на подадената срещу такова определение частна жалба.
По изложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с 274 ал.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение Nо 8595 от 10.05.2012 година по ч. гр.д. Nо 16156/2011 год. на Софийския градски съд , с което е оставена без разглеждане частна жалба на К. Д. И. срещу Определение 06.10.2011 година по гр.д. No 3662/2010 год. на Софийския районен съд за недопускане увеличения на разглеждания облигационен иск, поради необжалваемост на атакувания съдебен акт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: