1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
гр.София, 11.05.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми май, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 535 описа за 2018 год. и за да се произнесе, вз е предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 16.10.2017г. по гр.д.№1238/2017г. на ОС Стара Загора, с което са уважени частично искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Жалбоподателите –Т. С. Х. и Т. С. Х., чрез процесуалния си представител поддържат, че с обжалваното решение в частта му с която са отхвърлени предявените от тях искове и са увежени насрещните искове, съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, както и че същото е постановено в тази му част при допусната очевидна неправилност. Молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната му част , е отхвърлил частично исковите претенции на Т. С. Х. и Т. С. Х. против ответника А. Г. за присъждане на обезщетения за настъпили имуществени и неимуществени вреди от деликт, като последният е осъден да им заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размери съответно на по 1500 лв. от претендирани по 5 000 лв. за неимуществени вреди на всеки един от тях двамата, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 15.06.2014г. до окончателното погасяване на задълженията, и е осъдил Т. Х. по насрещните искове на ответника А. Г. да му заплати обезщетение в размер на 4 990 лв. от общо претендираните като частичен иск от 10 405, 60 лв. за имуществени вреди и съответно за 10 000 лв. от общо претендираните като частичен иск от 30 000 лв. парични обезщетения за причинени неимуществени вреди, ведно със законните лихви върху тях от датата на увреждането-15.06.2014г. до окончателното изплащане на сумите, както и съответните разноски на всяка от страните по делото пред първата инстанция.
На основание чл.280, ал.3 ГПК касационната жалба следва да се остави без разглеждане в частта й , с която е обжалвано въззивното решение относно уважения насрещен иск на А. Г. за сумата 4990 лева-обезщетение за причинени имуществени вреди от деликт- разходи за лечение и повреди върху собствения му мотоциклет.
Установено е по делото, че на 15.06.2014 г. в [населено място], около 17,50 часа, в светлата част на денонощието, управляваният от Г. Х. лек автомобил „Ф. Г.” с рег. [рег.номер на МПС] , в който пътувала й сестра му Т. Х., със скорост на движение около 49 км/час, малко преди достигане на кръстовището с улицата водеща до автогарата на града предприел маневра за завиване наляво, а мотоциклет марка „Я. W.” без регистрационен номер, управляван от ответника А. Г., със скорост на движение около 82 км/час, предприел маневра изпреварване, при което настъпил удар, между превозните средства, А. Г. изхвръкнал от мотоциклета, изпаднал напред и наляво, като се установил в близост до северозападния ъгъл на кръстовището, мотоциклета изпаднал на дясната си страна, преминал през северния тротоар на улицата, водеща към автогарата и се установил върху него, а лекия автомобил продължил движението си без промяна на количеството си на движение със задействана спирачна уредба и се установил до западния тротоар на насрещната лента за движение.
Установено е от заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебномедицинска и психиатрична експертиза, че А. Г. е получил закрита черепно- мозъчна травма, предизвикала разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупване на дясна бедрена кост, причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на десния долен крайник, счупване на лявата раменна кост, изкълчването на лявата лакътна става и непълната парализа на левия лъчев нерв, причинили поотделно и в съвкупност на пострадалия трайно затруднение на движенията на левия горен крайник, посткомоционен синдром /травмена церебрастения/, осъществяваща медикобиологичния квалифициращ признак – постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и травматични увреждания от характер да причинят временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Констатирано е, че при правилно протичане на оздравителния период до пълното възстановяване, с възможност за физически натоварвания, на движенията на десния долен крайник, е бил необходим срок от около 9-12 месеца, на движенията на левия горен крайник около 5-6 месеца, като такъв период от време е бил необходим и за възстановяване от черепно-мозъчната травма. Прието е, че пострадалият е търпял значителни болки и страдания му е поставена диагнозата – посткомоционен синдром , което състояние е пряко свързано и вследствие от претърпяна тежка черепно – мозъчна травма със счупване на черепната база, загуба на съзнание и кома, в резултат от изживяно П. на 15.06.2014 г., като съществува риск, ако не се лекуват симптомите да се задълбочат и да затруднят социалната адаптация.
Установено е също така, че Т. и Т. Х. са претърпели от деликта вреди, тъй като продължителен период от време не са излизали от дома си, имали са нужда от психологическа помощ поради проблеми с общуването.
Съдът е приел, че причина за настъпилите увреждания са поведението както на Т. Х., така и А. Г., тъй като на 15.06.2014 г. същите като водачи на М. са предприели маневри – ляв завой и изпреварване в зоната на кръстовище при наличието на непрекъсната осева линия, станали причини за реализиране на процесното П., като е взел предвид заключението на автотехническа експертиза, която изцяло кореспондира със свидетелските показания. В заключението на приетата по делото и неоспорена от страните автотехническа експертиза се сочат следните технически причини за настъпване на процесното П.: навлизането на лекия автомобил в лентата за насрещно движение с цел завиване наляво в момент, в който по нея се е движел мотоциклет извършващ маневра изпреварване и чийто водач е нямал техническата възможност да спре преди да настъпи удара, и предприетата маневра изпреварване от водача на мотоциклета в зоната на кръстовище при наличие на непрекъсната осева линия.
При тези данни съдът е счел, че обезщетение за претърпените неимуществени вреди от деликт в размер на по 1500 лева за Т. и Т. Х. е справедливо, а за А. Г. е определил такова в размер на 10 000 лева.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПк жалбоподателите поддържат, че в решението е даден отговр на правен въпрос от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и да изложи собствени мотиви. Поддържат, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и такова по чл.280, ал.2 ГПК- очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като съдът не е осигурил на страните справедлив процес.
Изискването за излагане на мотиви към съдебното решение е заложено в процесуалния закон – чл.236 ал.2 ГПК. Практиката на ВС /ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965г. и ППВС № 1/1985 г./ и на ВКС /ТР№1/2001г. – т.19, ТР№1/2013г., в т.ч. множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, напр. – решение № 157/ 08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на ВКС, II т.о., решение №134/ 30.12.2013г. по т.д. №34/2013г. ІІ т.о., решение № 237/24.06.2010 г. по гр. д. № 826/ 2009г. на ВКС, IV г. о., решение № 283/14.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2014 г., IV г. о. и др Константно ВКС на РБ е разяснявал, че при действието на новия ГПК от 2007г., предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, може да се използва, ако е налице съвпадение на фактическите и правните констатации, а не само на крайния резултат от решаващата дейност /т.е. на диспозитива/ на двете инстанции. Освен това, разпоредбата на чл.272 ГПК по никакъв начин не дерогира изискването на чл. 236 ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и не освобождава въззивната инстанция от задължението й да се произнесе по спорния предмет на делото в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК. На следващо място, между мотивите на първоинстанционния съд, които чрез препращането са станали част от мотивите на въззивното решение, и приетото от въззивния съд в отговор на оплакванията и доводите във възивната жалба, не следва да има никакво противоречие. В този смисъл, излагането на ясни, убедителни, без съдържателни противоречия и празноти мотиви, при съблюдаване на съдопроизводствените правила по чл.235 ал.2 и чл.236 ал.2 ГПК, е условие за процесуална законосъобразност на постановеното от въззивния съд решение и в случаите, когато той прилага нормата на чл.272 ГПК. Процесуалната възможност по чл.272 ГПК не би могла да бъде използвана от въззивния съд в случаите, когато е налице съвпадение само в резултата от решаващата дейност на двете инстанции. Още по-малко това е допустимо, когато в мотивите на първата инстанция са допуснати противоречия, неясноти, празноти, в т.ч. и фактически грешки, които чрез препращането по чл.272 ГПК се възпроизвеждат в мотивите на въззивния съд и водят до неяснота и вътрешно противоречие в тях, респ. до постановяване на акт при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл.235 ал.2 и чл.236 ал.2 ГПК, а в някои случаи, на практика и до липса на мотиви по смисъла на чл.236 ал.2 ГПК. В случая въззивният съд е изложил и собствени мотиви , а е налице и съвпадение не само в резултата, а и в решаващата дейност на двете инстанции.
Жалбоподателите не твърдят да е налице липса на съдебна практика по този въпрос, нито че съществуваща такава е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Не се излагат сериозни аргументи как препращането на въззивния съд към мотивите на районния съд е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Що се касае до поддържаното основание за допускане на касационното обжалване визирано в чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност на решението, то настоящият състав намира, че същото е неоснователно. Жалбоподателите не са мотивирали наличие на конкретни пороци на решението, които да обуславят извод за очевидна неправилност на решението. Не се посочват и такива конкретни нарушения в дейността на въззивния съд, които да дават възможност да се направи извод за това твърдяната неправилност действително да е налице. Преценката за наличие на предпоставките по чл.280, ал.2 ГПК не е елемент от дейността по съществото на спора в касационната му фаза, когато се установяват действително съществуващи пороци на решението, а селекцията се състои само в преценка за наличие на достатъчна аргументираност в изложението на жалбоподателя, която в случая не е налице.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.10.2017г. по гр.д.№1238/2017г. на ОС Стара Загора.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Т. С. Х. и Т. С. Х. срещу същото решение в частта му относно уважения насрещен иск на А. Г. за сумата 4990 лева-обезщетение за причинени имуществени вреди от деликт .
Определението в частта му, с която е оставена без разглаждане касационната жалба, може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: