О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№..423
гр.София, 12.10. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 338/2009 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на З. А. Т. от гр. С. срещу определение № 646 от 15.07.2008 год. по ч.гр.дело № 1278/2008 год. на Софийския градски съд, ІІ-а въззивно отделение, с което е оставено в сила определението на Софийския районен съд, 51-ви състав от 22.02.2008 год. за прекратяване на производството по гр.дело № 7765/2007 год., образувано по иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване на собствеността върху нива от 2.5 дка в землището на кв. Подуене, м.”П”, представляваща част от имот пл. № 1* к.л.367 от КП от 1956 год.
Като основание за допускане касационно обжалване на определението се сочи противоречие с практиката на Върховния касационен съд с позоваване на тълкувателно решение № 68 от 03.06.1958 год. по гр.дело № 35/1958 год. на ОСГК на ВС и определение № 101 от 30.11.1984 год. по ч.гр.дело № 1028/1984 год. на ВС, ІV г.о.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението поради следните съображения:
За да потвърди определението на първата инстанция за прекратяване на производството поради недопустимост на предявения иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, въззивният съд е приел, че със заявление вх. № ПК-25/02.12.1992 год., подадено от Ц. Т. А. , наследниците на Т. Г. Т. са поискали възстановяване на собствеността върху нива от 6 дка в м.”П”, при съседи: С. Б. , Ст. Г. , братя В, идентична с имот пл. № 1* кад.лист 367 по КП от 1956 год. Прието е по-нататък, че с решение от 11.04.1995 год. поземлената комисия- К. е възстановила правото на собственост върху 1570 кв.м. от имота, а за разликата от 4.430 дка е постановен отказ /0.580 дка-за обезщетение съгласно чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ; 3.700 дка-отчуждени с Р. № 717/1953 год. за нуждите на ВВС-МВР и 0.150 дка-разлика между заявена площ и графични данни за имота/. Градският съд е приел още, че за отказа да възстанови собствеността за разликата над 1.570 дка до 6.000 дка поземлената комисия е уведомила наследниците на Т. Г. Т. чрез заявителката Ц. Т. А. с писмо изх. № 177/19.04.1995 год. Посочено е, че искът по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е недопустим, тъй като нивата от 6.000 дка – имот пл. № 1* к.л.367 по КП от 1956 год. е била заявена изцяло и по заявлението има произнасяне на поземлената комисия, като отказът да бъде възстановена собствеността върху разликата над 1.570 дка е подлежал на обжалване по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, в което производство биха подлежали на изследване въпросите дали са налице или не предпоставките за възстановяване.
Определението на въззивната инстанция не противоречи на практиката на Върховния съд, илюстрирана с тълкувателно решение № 68 от 03.06.1958 год. по гр.дело № 35/1958 год. на ОСГК, както и с определение № 101 от 30.11.1984 год. по ч.гр.дело № 1028/1984 год. на ІV г.о. В тълкувателния акт е посочено, че подлежат на обжалване с частна жалба определенията на второинстанционните съдилища, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нещо което не касае оплакванията в частната касационна жалба срещу въззивното определение, които се свеждат до твърдението, че градският съд се е занимавал с въпроси от материалноправен характер – по съществото на спора. Определение № 101 от 30.11.1984 год. приповтаря даденото с тълкувателно решение № 68/1958 год. на ОСГК на ВС разрешение относно допустимостта на обжалване определенията на второинстанционните съдилища, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Обжалваното определение не противоречи и на определение № 99 от 05.11.1952 год. на ОСГК на ВС, според което съдът не може да остави без разглеждане жалба по съображения, отнасящи се до съществото на делото. Предмет на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е правото на възстановяване на собствеността върху земеделските зими, като пропускането на срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ е процесуална предпоставка за допустимостта на претенцията, която е обусловена от неподаване на заявление от никой от правоимащите наследници на бившия собственик. Ако макар и само един от тях да е подал заявление /както е в случая/, останалите сънаследници нямат право на иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ-заявлението ще ползва и тях. Въззивният съд не е навлизал в преценка по съществото на спора, а само е констатирал, че за процесната нива е било подадено заявление за възстановяване на собствеността, като поземлената комисия е постановила позитивно решение за 1.570 дка, а по отношение на разликата от 4.430 дка е налице отказ, който е подлежал на обжалване по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ.
В обобщение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 646 от 15.07.2008 год. по ч.гр.дело № 1278/2008 год. на Софийския градски съд, ІІ-а въззивно отделение по частната касационна жалба вх. № 2* от 03.10.2008 год. на З. А. Т. от гр. С..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: