4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
гр. София, 12.06.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 838 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. З. срещу решение № 464 от 18.03.2011г. по гр. дело № 516/2010г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав в частта, с която е потвърдено решение № 486 от 17.05.2010г. по т. дело № 761/2009г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-5 състав в частта, с която [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 92 ЗЗД сумата 19 608 лв. – неустойка по чл. 15, ал. 1 и чл. 15, ал. 2, б. „б“ от договор № 100/01.12.2000г. за периода от 11.06.2003г. до 01.03.2005г.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в инкорпорирано в касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие на практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: относно критериите при обсъждане на въпроса представлява ли размерът на договорената неустойка нарушение на добрите нрави при приложение на чл. 92 ЗЗД. Поддържа становище, че въпросът е решен в противоречие с решение № 16/16.06.2009г. по т. д. № 430/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 702/29.10.2008г. по т. д. № 312/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 65/14.04.2009г. по т. д. № 589/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 544/29.05.2006г. по т. д. № 31/2006г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 1/10.02.2009г. по т. д. № 372/2008г. на ВКС, ТК, І т. о.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
За да уважи предявения иск по чл. 92 ЗЗД, въззивният съд е констатирал наличието на необходимите предпоставки. Приел е, че по силата на сключен на 01.12.2000г. между страните договор и на 26.04.2001г. допълнително споразумение ищецът е извършвал въоръжена охрана на обекти на ответника, с приемо – предавателен протокол от 01.03.2005г. договорът е прекратен и обектите са предадени на ответника. В. е платил част от дължимото възнаграждение за извършената охрана и е останала неплатена сума в размер 6 378 лв. с ДДС по фактури № 31718/07.12.2004г., № 31777/06.01.2005г. и № 32097/07.02.2005г. Изискуемостта на вземането за възнаграждение по всяка фактура е настъпила на 10-то число от месеца на издаване на съответната фактура. Решаващият съдебен състав е констатирал и наличието на клауза за неустойка – чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от договора за охрана, съгласно която при забавено плащане на вноските до 20 дни възложителят дължи неустойка в размер на 0,5% на ден от стойността на дължимото плащане /ал. 1/, а при забавено плащане над 20 дни изпълнителят може по своя преценка или да прекрати договора без предизвестие, като в този случай възложителят дължи неустойка в размер на тримесечното възнаграждение, или да продължи да изпълнява задълженията си, като в този случай му се дължи неустойка от 1% на ден.
За да направи извод за неоснователност на възражението на ответника по иска за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречието й с добрите нрави, решаващият съдебен състав, позовавайки се на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСТК, е приел, че неустойката е уговорена като мораторна, начинът на определянето й като процент от неизплатената в срок сума е обичаен за търговската практика и уговореният между страните процент не е толкова завишен, че да се превърне неустойката в способ за неоснователно обогатяване. Изложени са съображения, че липсата на краен момент на периода, за който ще се начислява неустойката, също не е в противоречие с добрите нрави, тъй като периодът на забава зависи от самия длъжник и уговорената по този начин неустойка стимулира неизправния длъжник да изпълни своето договорно задължение.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Посоченият от касатора материалноправен въпрос относно критериите при преценка дали размерът на договорената неустойка е в нарушение на добрите нрави е релевантен за делото, тъй като от неговото решаване зависи изходът на спора.
Инвокираният от касатора довод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като релевантният за спора материалноправен въпрос е решен в съответствие с постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСТК. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави се извършва за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани различни критерии, едни от които са примерно изброени в цитираното Тълкувателно решение. Съдът следва да направи конкретната преценка за нищожност на неустойката на база критерии с оглед конкретните факти, обстоятелства и доказателства по съответното дело. Когато единствената цел на неустойката, за която същата е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, клаузата за неустойка е нищожна.
Съобразявайки се с постоянната практика на ВКС, въззивният съд е извършил преценка на клаузата за неустойка към момента на сключване на договора за охрана, отчел е функциите на неустойката и е направил извод, че към момента на сключване на договора уговорката за неустойка не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и не е нищожна като сключена в противоречие с добрите нрави. Неоснователно е позоваването на противоречие с цитираните решения на ВКС, тъй като след тях е постановено Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСТК, с което въззивният съд се е съобразил. Различният изход на цитираните от касатора дела е в зависимост от конкретната обстановка, различните факти и обстоятелства и различните договорни клаузи за неустойка по всяко от тях.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По релевантния правен въпрос е формирана задължителна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна и е съобразена от въззивната инстанция.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като същият не е изразил становище по касационната жалба, не е поискал разноски и не е доказал, че такива са направени.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение решение № 464 от 18.03.2011г. по гр. дело № 516/2010г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.