О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
гр. София, 14.10.2019 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1484 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 20.12.2018 год. по гр. д. № 639/2018 год. въззивният окръжен съд – Благоевград е потвърдил първоинстанционното решение № 2783 от 21.05.2018 год. по гр. д. № 1271/2016 год. на районния съд – Разлог, с което по предявените от М. А. Б. от [населено място], [община] и Е. А. Д. от [населено място], [община] e намалeно, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН извършеното с нотариален акт № 75/2002 год. дарение от наследодателя А. А. Б., починал на 13.11.2016 год., в полза на И. А. Б. на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с площ 2 139 кв. м., ведно с построената в него сграда с идентификатор ****, идентични с описаните в нотариалния акт имоти – 1/ 3 ид. ч. от УПИ пл. № * в кв. * по плана на [населено място] с площ 2190 кв. м., ведно с 1/2 ид. ч. от двуетажната масивна жилищна сграда, построена в южната част от този имот, до размера на запазените части на ищците, за всеки от тях по 1/36 ид. ч. от поземления имот и по 1/24 ид. ч. от сградата, като възстановява същите в посочените размери. Ответникът И. Б. е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищците направените във въззивното производство разноски в размер на сумата 1 000 лв.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ответника И. Б., чрез пълномощника му адв. М. П., с оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон, с искане за отмяната му, като делото се върне за ново разглеждане на въззивния съд. Касаторът претендира заплащане на направените по делото разноски.
В приложеното изложение се поддържат основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 и ал. 2 ГПК. Изложени са подробни съображения за допуснати процесуални нарушения, въз основа на които е поставен и процесуалноправния въпрос относно правомощията и задълженията на въззивния съд с оглед същността на въззивното производство, чиято цел е повторното разглеждане на материалноправния спор, въз основа преценка на събраните доказателства и обсъждане на всички доводи и възражения на страните. Касаторът се позовава на противоречие със задължителната съдебна практика – ТР № 1 от 4.01.2001 год. по т. д. № 1/2000 год., ОСГК, т. 19, ТР № 1/2013 год. по т. д. № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, решение № 72 от 25.06.2018 год. по гр. д. № 1934/2017 год. на ВКС, ІV г. о, обосновавайки основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. На второ място касаторът релевира процесуални нарушения по допускане и събиране на сочени от него доказателства, вследствие на които твърдението му относно наличието на други имоти в наследствената маса е прието от съда за недоказано. Позовава се отново на приложени решения на ВКС, обосновавайки наличие на същото основание за допускане на касационно обжалване.
В изложението е формулиран изрично въпросът: С какви доказателства се установява право на собственост върху сграда, придобита по приращение по чл. 92 ЗС, за която няма издаден нотариален акт и в тази връзка допустими ли са свидетелски показания и скица на сградата /въпреки че не е посочено кой е собственик/ за установяване на собствеността и по този начин установяване обема на наследствената маса, с позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът релевира и наличие на очевидна неправилност на въззивното решение като основание да се допусне до касационно обжалване, като се позовава на горните процесуални нарушения.
В писмен отговор ищците М. А. Б. и Е. А. Д., чрез пълномощника им адв. Я., поддържат становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба поради липса на относими правни въпроси, обусловили извода на въззивния съд. Освен това, не е налице и специфичната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията в т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Считат, че изложението на касатора преповтаря оплакванията в жалбата му, което препятства възможността касационният съд да селектира същата в настоящето производство. Оспорват и релевираната очевидна неправилност на обжалваното решение поради липса на такива тежки пороци на същото, които да обосноват такъв извод, поради което считат, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Евентуално са изложени съображения и по същество на спора, относно правилността на решението, с искане за потвърждаването му, с присъждане на направените по делото разноски.
Поради настъпилата смърт на М. А. Б. в хода на делото – на 2.05.2019 год., с определение от 28.05.2019 год. в производството като ответници по жалбата са конституирани наследниците му, съгласно чл. 227 ГПК. От тях преживялата му съпруга Р. С. Б., чрез адв. Я., поддържа изразеното от него становище в писмения отговор, с искане за присъждане на направените разноски, а конституираната като ответник Р. А. Б. – сестра, не оспорва подадената касационна жалба срещу въззивното решение с искане същото да се допусне до касация и се отмени като неправилно.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да постанови решението си по предявените искове по чл. 30, ал. 1 ЗН, въззивният съд приел, че наследствената маса по чл. 31 ЗН включва само имуществото, предмет на безвъзмездното разпореждане на наследодателя /частите от поземления имот и от сградата в южната му част/, оценено от приетата във въззивното производство експертизата според състоянието му към извършване на дарението и по цени към момента на откриване на наследството на сумата 23 800 лв. Ищците са наследници със запазена част от наследството на наследодателя на страните, която при липса на друго свободно имущество няма от къде да се попълни, поради което и дарението, с което същата е накърнена е намалено до размера на запазените части на всеки от ищците. Твърдението на ответника, сега касатор, че другата 1/2 ид. ч. от жилищната сграда, предмет на дарението в негова полза, е собственост на наследодателя, е опровергано от представения нот. акт № 56/2002 год., установяващ собствеността й в лицето на ищеца М. Б.. Въззивният съд изложил съображения и относно правилно разпределената доказателствена тежест в процеса, като ответникът не е установил твърдението си, че наследствената маса включва и друго имущество на наследодателя, въпреки дадената му от първоинстанционния съд възможност да представи такива доказателства.
Поставените в изложението на касатора процесуалноправни въпроси относно правомощията и задълженията на въззивния съд с оглед същността на въззивното производство да прецени събраните доказателства и обсъди всички доводи и възражения на страните, както и поддържаните процесуални нарушения по допускане и събиране на сочени от него доказателства, не могат да обосноват наличието на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Както е разяснено в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, за да се допусне касационно обжалване въззивното решение следва да съдържа произнасяне по правни въпроси от значение за изхода на делото, които произтичат от предмета на спора и са от значение за решаващата воля на съда. Правният въпрос не следва да касае правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В случая формулираните в изложението процесуалноправни въпроси по същността си представляват оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения, относими към правилността на въззивното решение – относно допускане, събиране на относими и допустими доказателства /чл. 147, ал. 4, чл. 148 ГПК/, преценка на събраните доказателства и обсъждане доводите и възраженията на страните /чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 ГПК/, поради което и не могат да обосноват наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед на този извод и сочената съдебна практика е неотносима и не може да обоснове наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по горните въпроси.
Същите съображения са относими и към формулирания въпрос относно допустимите доказателства за установяване право на собственост върху сградата, тъй като обсъждането на този въпрос касае правилността на направения от съда извод за липса на друго имущество на наследодателя, от което ищците, наследници със запазена част от наследството, да могат да я получат. Извън горното, въпросът е и некоректно поставен, тъй като съдът не е обсъждал с какви доказателства се установява правото на собственост, а е приел, че въпреки дадените указания касаторът не е доказал твърденията си за включване в наследствената маса и на друго имущество на наследодателя. Обсъждането на така поставения в изложението въпрос касае правилността на този извод, поради което и не може да обоснове наличие на правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Отделно от това, не са налице изложени съображения за специфичната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съгласно разясненията в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Въззивното решение не съдържа такива тежки пороци, които да могат да обосноват извод за очевидна неправилност на настоящия етап от производството, а обосноваването на това основание е въз основа на изложените от касатора оплаквания за неправилно приложение на закона и допуснати процесуални нарушения, които не могат да бъдат предмет на произнасяне.
В заключение следва извод за липса на поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което и то не следва да се допуска.
С оглед този изход на настоящето производство касаторът следва да понесе направените от ответниците по касация разноски за заплатените адвокатски възнаграждания, с оглед и настъпилото правоприемство в производството по делото, както следва: на Р. С. Б. следва да заплати сумата от 612 лв., а на Е. А. Д. – 562 лв.
По тези съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 5807 от 20.12.2018 год. по гр. д. № 639/2018 год. на Благоевградския окръжен съд по касационната жалба на И. А. Б. от [населено място], [община], чрез адв. М. П. от АК – Б..
Осъжда И. А. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], обл. Б. да заплати на Р. С. Б. сумата от 612 лв. /шестотин и дванадесет лева/, а на Е. А. Д. – сумата 562 лв. /петстотин шестдесет и два лева/, представляващи направените в настоящето производство разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: