О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
София, 16.11.2017год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , гражданска колегия , трето отделение , в закрито заседание на втори ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Емил Томов
Членове Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдията Томов ч.гр. д. № 3617 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК , образувано по частна жалба на Р. Д. Д. и А. Г. Д. чрез адв. И. С. срещу определение от 12.07.2017г по въззивно гр.д.№ 2740/2016. на Софийски апелативен съд След като е отменил протоколно определение от 27.04.2017г за даване ход на делото по същество ,този съд е спрял производството по гр.д.№ 2740/2016 до приключване на обуславящо правилността на решението друго висящо дело , на основание чл. 229 ал.1 т.4 ГПК .
Основанието за спиране е констатирано служебно от Софийски апелативен съд , пред който делото е висящо след отмяна на въззивно решение по гр.д. №1778/11 г. от 12.04.2012 г. в частта, с която на основание чл.42 ЗСГ( отм) са били отнети в полза на държавата два недвижими имота : дворно място в [населено място] – парцел VІІ, в кв. 38 с площ от 32 кв.м. и трети жилищен етаж със застроена площ от 110 кв.м., ведно с две тавански помещения и едно избено от сграда, построена в парцел ІХ, кв.58 по регулационния план на [населено място]. Отменителното решение №99/02.06.2016 по гр.д №554/2016г на ВКС е постановено на основание чл. 304 ГПК и делото е върнато за ново разглеждане в отменената част с конституиране на А. Д. като съпруга и необходим другар на ответника по иска Р. Д. .
Предмет на производството е иск по чл.42 ЗСГ (отм), предявен на 10.10.2000г от Окръжна прокуратура Благоевград за отнемане в полза на държавата на процесните и други недвижими имоти от Р. Д. , по реда на гл. ІІІ ЗСГ. За този висящ исков процес ,след отмяната на Закона за собствеността на гражданите съгласно пар.7 от ПЗР на ЗОПДИППД ( ДВ бр. 19/2005г) се прилага §11, ал.2 от ПЗР на ЗОПДИППД . Не са налагани обезпечителни мерки по отменения вече закон и исковата молба не е била вписана ,при което след постановяване на отмененото в една част въззивно решение от 12.04.2012г , държавата е завела в отделно производство иск с пр. осн. чл.135 ЗЗД , чрез Областния управител на обл. Благоевград , срещу настоящите двама касатори и лицата , на които процесните имоти са били прехвърлени след завеждане на иска по чл. 42 ЗСГ . Претендирана е относителната спрямо ищеца недействителност на извършените от двамата ответници, понастоящем жалбоподатели , разпоредителни сделки с посочените имоти . По отменителния иск е заведено е гр.д № 140/2015г , понастоящем висящо ,за което въззивният съд е приел в обжалваното определение ,че решението по него ще има обуславящо значение ,тъй като за удовлетворяване на претенцията на държавата за отнемане е от значение дали имуществото принадлежи на лицата , от които се претендира. Връзката на обусловеност е сходна с тази , която процесът по чл. 135 ЗЗД има за иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД , когато купувачът по предварителния договор атакува действията на продавача по прехвърляне на имота.
Частните жалбоподатели поддържат оплакване за неправилност на определението като изтъкват , че връзка на обусловеност между двете производства не е налице . Държавата не може да има вземане по реда на ЗСГ (отм) ,тъй като съдебните решения , с които то е било признато ,са отменени в частта за спорните имоти и делото е върнато за ново разглеждане . Вземането на държавата може да възникне само въз основа на съдебното решение.Затова и понастощем вземането не съществува . Спирането на делото по Гл. ІІІ ЗСГ(отм) лишава ответниците от защитата да установят това. Неправилна е аналогията с хипотезата на предварителния договор , който е двустранен ,а вземането произтича от самия него , като правопораждащ факт. Освен това, съгласно приложимата норма на чл. 43, ал 3 ЗСГ (отм) ,съдът не може да постанови отнемане на недвижим имот ,придобит с нетрудови доходи , ако към датата на постановяването на решението по иска съгласно чл. 42 ал.1 т.3 ЗСГ този недвижим имот не е собственост на ответника . В този смисъл е ППВС №10/1976г. Съдът не може и да присъди равностойност , ако това не е поискано. В случая имотът вече не е в патримониума на ответниците по иска , който иск не е изменен надлежно в такъв за равностойност. Според защитата , съдът е следвало да съобрази гореизложеното и да отхвърли иска за отнемане на недвижимите имоти в полза на държавата , а не да спира делото.
Ответникът по жалбата не е заявил становище
Частната жалба е допустима, по същество е неоснователна .
Основанието на чл. 229,ал.1,т.4 ГПК е приложено законосъобразно и в съответствие с безспорната констатация, че за производството по отнемане в полза на държавата на процесните недвижими имоти по чл. 37,ал.1 т.1 ЗСГ (отм), по иска с правно основание чл.42, ал.1 т.3 ,във вр чл.34 ЗСГ(отм), е от значение дали същите са в патримониума на ответника, или вече са отчуждени със сделка ,чието действие следва да бъде зачетено от съда. Доколкото в отменения вече Закон за собствеността на гражданите , приложим в настощето заварено производство с предмет отнемане именно на недвижими имоти от лице , добило ги от нетрудови доходи , както и с оглед очертаващата предмета на делото фазата на съдебното производство – повторно въззивно разглеждане по реда на ГПК(отм) , при липса на легално основание в ЗСГ за незачитане на прехвърлителното действие на извършени от ответника разпоредителни действия с процесните имоти (дори само за част от тях) , съчетано с липсата на правна възможност в обективните и субективни предели на спора по иска за конкретно отнемане да се включи нов спорен предмет , позволяващ преодоляване на ефекта от разпоредителни действия, така предявеният от държавата отменителен иск на основание чл. 135,ал.1 ЗЗД ще има обуславящо значение.Той обезпечава необходима за евентуалното успешно провеждане на иска за отнемане на процесните два имота в полза на държавата предпоставка, поради това производството по делото подлежи на спиране . В Постановление № 10/29.VI.1976 г. по гр. д. № 13/75 г. Пленумът на ВС е приел, че ако ще се отнеме недвижим имот в производство по иск по чл. 34 ЗСГ (отм.), отнемането се постановява в лицето на носителя на правото на собственост, или на вещното право. При успешното провеждане на отменителния иск , спрямо ищеца по спряното дело като процесуален субституент на държавата ще се счита ,че недвижимото имущество , предмет на отнемане, е в патримониумана отчуждителите – ответници по предявения на осонование чл. 42, ал.1 т.3 ЗСГ(отм),във вр. с чл. 34 ЗСГ и чл. 37, ал.1 т.1 ЗСГ иск .Съдът ще следва да зачете силата на това решение. По отношение на никой друг извън кръга легитимирани по отменителния иск лица относителната недействителност не произвежда действие и ако държавата не установи по съдебен ред основание за отнемане на имотите по реда на ЗСГ(отм) , тази недействителност няма да прояви действието си От естеството на недействителността по чл. 135 ал.1 ЗЗД и нейния обезпечителен характер следва и несъстоятелността на възраженията, поддържани от частните жалбоподатели, че определението за спиране на производството по делото накърнява защитата им като ответници ,оспорили нетрудовия характер на догодите си и материалното основание на иска за отнемане в полза на държавата .
Съображенията на частните жалбоподатели , че без да разполага с влязло в сила съдебно решение по иска за отнемане на имущество , държавата не може да обоснове качеството си на кредитор – като предпоставка и условие за иска по чл. 135 ЗЗД , са в обратен на правата логика ред.Правото на кредитора в случая произтича от заявените още с предявяване на иска по чл. 42 , ал.1 ЗСГ факти – материални предпоставки , с които законът го свързва , а единствено последиците от упражняването на вземането на държавата ще бъдат произведени от съдебното решение за отнемане на имущество в полза на фиска, ако са налице предпоставките за това . Ето защо влязлото в сила съдебно решение за отнемане на имущество по реда на ЗСГ не е необходимото условие и не може да е предпоставка за правния интерес на държавата като кредитор , при нейната легитимация за отменителен иск . Тази легитимация следва да преценява съдът който е сезиран с отменителния иск , а не съдът по настоящето дело , длъжен да вземе предвид и служебно обстоятелството , че дело с обуславящ спорен предмет образувано и е висящо пред друг съд .
Ето защо Върховният касационен съд , ІІІ г.о ,
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя в сила определение от 12.07.2017г по въззивно гр.д.№ 2740/2016. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.1
4