4
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
[населено място], 16.06. 2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на единадесети юни, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: К. Ю.
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 2608 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 6570 на Софийски градски съд, ГО от 26.03.2014 г. по ч.гр.д. № 17061/2013 г., е потвърдено определение от 15.10.2013 г. на Софийски районен съд, 76 с-в, постановено по гр.д. № 42465/2009 г., с което е върната исковата молба на основание чл. 130 ГПК, предявена от И. П. П. от [населено място], поради недопустимост на предявените установителни искове.
Недоволен от въззивното определение на СГС е жалбоподателят-ищец И. П. П., който чрез процесуалния си представител адв. К. П. от АК-С., го обжалва в срок като счита, че същото е неправилно и моли да бъде отменено като незаконосъобразно и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на производството по предявените установителни искове по чл. 124, ал. 4 ГПК.
В изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на частно касационно обжалване на въззивното определение по смисъла на чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочено, че съдът се е произнесъл по правен въпрос от процесуално естество, от значение за изхода на делото, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставеният правен въпрос е за допустимостта на установителния иск по чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване неистинност на документ, ако ищецът е пропуснал/или съдът не му е допуснал оспорването/ да го оспори в производство по ГПК/отм./, като твърди, че постановеното въззивно определение противоречи на приетото разрешение в ТР № 5/14.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 5/2012 г., а разрешаването на правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение за прекратяване производството по делото намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на частния касатор и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно производство на въззивното определение.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че производството по искова молба за оспорване истинността на документ е недопустимо, когато страната е пропуснала да го оспори във висящ исков процес по реда на чл. 193 ГПК, респ. по чл. 154 ГПК/отм./, както и в случаите, при които ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Приел е, че в случая оспорването на верността на частните свидетелстващи документи е следвало да се извърши в производството, по което те са представени като доказателства и за страната не съществува правен интерес от предявяване на самостоятелни искове за оспорване верността на частните свидетелстващи документи в друго производство.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като поставеният процесуалноправен въпрос от частния касатор е решен от въззивния съд в съответствие, а не в противоречие със задължителната съдебна практика, установена по реда на чл. 292 ГПК, с което е преодоляна противоречивата съдебна практика, а именно – ТР № 5/14.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 5/2012 г. Именно в съответствие с приетото в т. 1 и т. 3 от него, по поставения правен въпрос въззивният съд е приел, че е недопустим иск за установяване на неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производство по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК, както и, че е недопустим иск за установяване на неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК.
Тъй като по поставения процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото, е налице задължителна съдебна практика, установена по реда на чл. 292 ГПК, която в случая е съобразена от въззивния съд в обжалваното определение, същото не следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Наличието на задължителна съдебна практика по поставения правен въпрос изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че е без значение обстоятелството, че производството по делото, в което не е оспорена верността на документа, се е провело по стария процесуален ред – ГПК 1952 г., тъй като редът за оспорването му и по стария и по действащия ГПК е един и същ – чл. 154 ГПК/отм./ е аналогичен на чл. 193 ГПК, поради което и последиците са идентични.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 6570 на Софийски градски съд, ГО, от 26.03.2014 г. по ч.гр.д. № 17061/2013 г., по частна касационна жалба с вх. № 45605 от 11.04.2014 г. на И. П. П. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :