Определение №423 от 18.6.2013 по ч.пр. дело №2374/2374 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 423

гр. София, 18.06.2013 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 12 юни през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №2374 по описа за 2013 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК във връзка с чл.286 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Р. Т.-синдик на [фирма]/ в несъстоятелност / срещу разпореждане от 11.01.2013 г. по т. дело №512/10 г. на САС, с което е върната касационна жалба подадена от същата срещу решение № 609 от 11.04..2011 г. по същото дело, с което е обезсилено решение №31 от 07.06.2010 г. на ОС-Враца и делото е върнато за разглеждане от друг състав на съда.
Частният жалбоподател навежда оплакване за неправилност на обжалваното определение, доколкото съдът е приел без основание, че касационната жалба е просрочена, при положение, че в самото обжалвано с нея въззивно решение е посочено, че същото не подлежи на обжалване.
Ответникът по настоящата частна жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане, с което е върната касационна жалба подадена от същия жалбоподател срещу решение № 609 от 11.04..2011 г. по същото дело, съдът се е позовал на обстоятелството, че обжалваното с нея въззивно решение е връчено на страната-жалбоподател на 02.06.2011 г. и следователно срокът за подаване на касационна жалба, съгласно чл.283 ГПК е изтекъл още на 02.07.2011 г., а самата жалба е изпратена по пощата едва на 05.07.2012 г..
В настоящата частна жалба се излагат оплаквания, че в самото въззивно решение е отбелязано, че същото не подлежи на обжалване, което въвело в заблуждение страната и станало причина за подаването на касационната жалба цяла година след получаване на препис от него изтичането на едномесечния срок за това. Тези оплаквания, обаче биха имали значение евентуално в производство по чл.64 и сл. ГПК за възстановяване на срока за подаване на касационната жалба, но не и в настоящото, по което се установява, че в действителност страната-жалбоподател е пропуснала срока за подаване на касационната жалба , с оглед на което правилно, съгласно чл.286 ал.1,т.3 ГПК съдът е постановил обжалваното разпореждане за връщането й, което следва да се потвърди като законосъобразно.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 11.01.2013 г. по т. дело №512/10 г. на САС, с което е върната касационна жалба подадена от Р. Т.-синдик на [фирма]/ в несъстоятелност /срещу решение № 609 от 11.04..2011 г. по същото дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.

Scroll to Top