О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
София, 21.03.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1653/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Й. Г. Падянов ЕГН [ЕГН], [населено място], чрез процесуален представител адвокат К. А. против въззивно решение на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав № 914/6.06.2011 г., постановено по гр. д. № 680/2011 г., с което е потвърдено решение на ОС-Враца № 228/8.06.2010 г., постановено по гр. д. № 146/2010 г., с което Й. Г. Падянов е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 37 466.17 лв., представляваща 1/3 от сумата 112 338.51 лв. и съставляваща неговата припадаща му част от цялата изплатена от дружеството на основание чл. 49 ЗЗД сума за обезщетение на пострадалите със законна лихва, считано от 24.02.2010 г. до окончателното изплащане и разноски за тази инстанция в размер на 1796.85 лв.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Възпроизведено е изцяло съдържанието на касационната жалба, Счита, че неправилно въззивният съд е приел, че при липса на доказателства приносът на тримата ответници за настъпване на злополуката е еднакъв и всеки от тях следва да бъде осъден да заплати припадащата му се сума. Поддържа, че е нарушена от съда т. 5 от ППлВС № 17/18.11.1963 г., с което е прието, че този, който е заплатил вредите на основание чл. 49 ЗЗД може да търси от всеки причинител само припадащата му се част съобразно със степента на причиняването и този, който е платил на основание чл. 49 ЗЗД не става с това пострадал по смисъла на чл. 53 ЗЗД и задължението на причинителя на вредите, за които той е платил, не става солидарно.
Ответниците по касация [фирма], [населено място], П. Х. Х. и Н. Г. Н. не са изразили становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
В производство с правно основание чл. 54 ЗЗД, по предявен от ищцовото дружество иск срещу причинителите на вредата, за сумата, която отговарящото по реда на гаранционно-обезпечителната отговорност дружество-работодател е заплатило на пострадалите, въззивният съд е счел основателен иска за изплатената им за обезщетение сума в общ размер 112338.51 лв. Съдът е приел, че с изплащане на обезщетението е възникнало регресно вземане за ищцовото дружество срещу ответниците-преки причинители на вредите. Ответниците са признати за виновни за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1, предл. 2 НК, затова, че по непредпазливост, поради немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност са причинили смъртта на И. К.. Изпълнителното деяние на Н. и Х. се е изразило в това, че не са обезопасили обекта, а на Падянов, че не е контролирал дейността на другите двама. При форма на вината несъзнавана непредпазливост им е наложено наказание „глоба”. За определяне размера на отговорността на всеки от ответниците по иска с правно основание чл. 54 ЗЗД съдът се е позовал на т. 5 от ППлВС № 17/63 г., с което е прието, че заплатилият вредите на основание чл. 49 ЗЗД може да търси от всеки от причинителите на вредите само припадаща се част. При липса на данни в конкретния случай, че някой от ответниците е допринесъл за настъпване на вредите в по-голяма степен от другите съдът е разпределил заплатената от дружеството сума за обезщетение между тримата ответници по равно.
Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване, на което касаторът се е позовал-чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК вр. с разясненията с ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК.
По правния въпрос относно отговорността на всеки един от тримата ответници по регресния иск с правно основание чл. 54 ЗЗД въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВС по т. 5 от ППлВС № 17/63 г.
Изложението по допустимостта на обжалването пред ВКС съдържа оплаквания, относими към правилността на обжалваното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав № 914/19.05.2011 г., постановено по гр. д. № 680/2011 г. по касационна жалба от ответника Й. Г. Падянов ЕГН [ЕГН], [населено място], [жилищен адрес] с процесуален представител адвокат К. А..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: