О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
София, 24.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 985/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. И. С. – от [населено място] срещу Решение №656 от 27.04.2012 г. по гр.д. № 284/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е отменено Решение № 5895 от 09.11.2011 т. по гр.д.№ 8968/ 2010 г. на СГС, с която е уважен искът на Р. И. С. – от [населено място] срещу ЗАД [фирма] – [населено място] по чл. 407 ал. 1 (отм.) ТЗ за разликата над 9000 лв. до 12 000 лв. – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 03.08.2005 г., и в частта за присъдената законна лихва от 03.08.2005 г. до 29.07.2007 г., и е постановено друго, с което искът за посочената разлика е отхвърлен, както и искът за лихви от 03.08.2005 г.(датата на ПТП) до 29.07.2007 г., поради изтекла давност, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят в Основания на касационна жалба и в Молба – уточнение на касационни основания поддържа основание по чл. 280 ал. 1 ГПК, като сочи, че решението е в противоречие с практиката на ВКС – ППлВС №4/1968 г., съгласно което справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди трябва да се определя конкретно, доколкото понятието ”справедливост” не е абстрактно, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като счита, че този принцип в атакуваното решение е нарушен, че решението е необосновано и незаконосъобразно по изложените затова съображения. Жалбоподателят аргументира, че решението противоречи на практиката относно съпричиняването на пострадалия, като приетото от съда съпричиняване, не почива на събраните доказателства, а е произволно и немотивирано, не съответства на приетата експертиза, която съдът ако не възприема, следва да мотивира становището си. Сочи, че е налице основание по чл. 280 ал.1 т. 2 ГПК, тъй като за сходни случаи, се присъждат различни по размер обезщетения за неимуществени вреди, в подкрепа на което представя актове на различни по степен съдилища. Поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, което обосновава с довода, че уеднаквяването на съдебната практика по критериите по чл. 52 ЗЗД за определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, би преодоляло явните несъответствия в решенията на съдилищата по сходни случаи и би определило по-конкретни критерии за определяне размерите на вредите.
Ответникът по касационната жалба ЗАД [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, възразява, че касационната жалба е недопустима, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280 ГПК, оспорва я и по същество, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него в обжалваната сега част, е отменено първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск, който частично е отхвърлен, цената на който не е до 10 000 лв., и на основание чл. 280 ал. 2 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По разрешения по делото материалноправен въпрос за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, решението не противоречи на съдебната практика. Съблюдавайки трайната практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, като е съобразил възрастта на пострадалия, получените увреждания, останалите трайни белези (козметични дефекти) и засегнат мускул на едната подбедрица, продължителността на лечебния и възстановителен период, интензитета и времетраенето на търпените болки и страдания, съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди 10 000 лв., съобразно критерия за справедливост и въз основа на конкретните обстоятелства по делото. Като е съобразил съпричиняването от пострадалия за настъпване на вредоносния резултат с оглед механизма на ПТП и конкретните обстоятелства, съдът е намалил обезщетението съобразно определения размер на съпричиняване.
Жалбоподателят не доказва основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК с представените съдебни актове на различни по степен съдилища, тъй като за конкретните случаи, за които същите са постановени, не би могло да има еднакви пострадали и еднакви неимуществени вреди, които да се обезщетят от застрахователя в еднакъв размер. Вредите се търпят от различни лица, уврежданията са различни, затова обезщетенията, обусловени от конкретните обстоятелства за всеки отделен случай, не могат да имат еднакъв размер, а са съобразени с оглед особеностите и спецификите на съответния случай.
Не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като по приложението на чл. 52 ЗЗД е създадена съдебна практика, която не се налага да бъде променена. Въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди няма значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, този въпрос винаги е специфичен с оглед данните по конкретното дело и обуславя решаващата воля на съда, разглеждащ спора. Изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване, поради което жалбоподателят следва да плати на ответника по жалбата 150 лв. – разноски за касационната инстанция – юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал. ал. 8 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №656 от 27.04.2012 г. по гр.д. № 284/ 2012 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Р. И. С. – от [населено място] да плати на ЗАД [фирма] – [населено място] 150 лв. – разноски по делото за касационната инстанция- юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: