О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
Гр. София, 25.11.2016
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов т. д. № 53383 по описа на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] против Решение № 1599/16.07.2015 г. по т.д. № 4521/13 г. на Софийския апелативен съд. С посоченото въззивно решение, е отменено първоинстанционното Решение № 82 от 07.07.2011 г. по т. д. № 8/11 г. на Софийския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] против [община] иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 във връзка с чл. 57, ал. 2 ЗЗД и касаторът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 60 445,63 лева, представляваща равностойност на движими вещи, като получена без основание престация по нищожен договор от 24.06.2005 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба (21.12.2010 г.) до окончателното й изплащане. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради необоснованост и нарушаване на материалния закон, като се моли за неговата отмяна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване се поставя въпроса: „Доколкото договорът има сила на закон между страните – чл. 20а, ал. 1 ЗЗД, клаузи, които гласят, че изпълнението подлежи на доказване с писмени документи като забрана за събиране на гласни доказателства, когато ответникът няма вина за съставянето им”. По отношение на този въпрос не е въведено нито едно от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Заявено е общо твърдение, че „спорът между страните е решаван противоречиво от съдилищата”, като е приложена съдебна практика- невлезли в сила решения, постановени в същото съдебно производство, и такива, които са влезли в сила и са постановени по друг материалноправен спор между същите страни.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], [населено място] е депозирал по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с които моли касационното обжалване да не бъде допускано, поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за това. Претендира присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.
Поставеният въпрос, независимо от своята формулировка, е зададен от касатора в контекста на направените от него оплаквания в жалбата, че въззивният съд неправилно е приел за доказано произтичащо от нищожен договор между страните изпълнението на задължение на ищеца за доставка на ВиК-материали въз основа на събрани по делото гласни доказателства, въпреки че съгласно условията на договора изпълнението по него се удостоверява с писмени документи- приемо-предавателни протоколи. В този смисъл посоченият от касатора правен въпрос е свързан с оплаквания за неправилност на конкретното въззивно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводственита правила и необоснованост, което не може да обуслови исканото допускане на касационното обжалване- според задължителните указания на ТР № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК отстраняването на нарушенията по чл. 281, т. 3 ГПК, допуснати при постановяване на обжалваното въззивно решение, засяга съдебното производство по конкретна касационна жалба при разглеждането й по същество, и следователно същите са ирелевантни във фазата по допускане на касацията по чл. 288 ГПК. Въпросът няма и обуславящо значение, доколкото изобщо не е поставен в основата на мотивите на въззивния съд. Последният е приел за доказано изпълнението на ищеца по нищожния договор от 24.06.2005 г. въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства- показанията на свидетеля Ж., за които е посочено, че кореспондират на представените писмени доказателства /складови разписки и приемо- предавателни протоколи/, и следователно този извод на съда не се основава единствено на свидетелски показания. Неотносимостта на поставения въпрос поначало следва и от основанието на предявения иск- ищецът претендира заплащане на паричната равностойност на доставени в полза на ответника ВиК-материали, получени при начална липса на основание- нищожен като сключен в нарушение на ЗОП договор за възлагане на обществена поръчка, като поддържа, че доставените материали са били изразходени чрез влагането им във водопроводната система на територията на [община], с оглед на което са налице предпоставките на чл. 57, ал. 2 ЗЗД получателят на вещите да заплати действителната им стойност. Следователно, извъндоговорното основание, от което произтича исковата претенция, по естеството си изключва възможността страните в производството да се позовават на уговорки, обективирани в нищожен, т.е. правно несъществуващ договор, и в този смисъл формулираният от касатора материалноправен въпрос, основаващ се на нормата на чл. 20а, ал. 1 ЗЗД, очевидно е напълно ирелевантен за спора.
Предвид гореизложените съображения, не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане до касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация – [фирма], [населено място] направените от него разноски в настоящото производство, а именно сумата от 600 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1599/16.07.2015 г. по т.д. № 4521/13 г. на Софийския апелативен съд, по касационната жалба на [община].
ОСЪЖДА [община] на основание чл.78, ал. 3 ГПК да заплати на [фирма], [населено място] сумата 600 лв. разноски в касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: