5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
гр. София, 25.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1353 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Т. В. и Л. М. В., представлявани от адв. П. П., срещу определение № 1273 от 11.04.2019г. по в.ч.гр.д. № 1531/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 състав, с което е потвърдено определение № 148 от 14.02.2019г. по гр.д. № 115/2019г. на Софийски окръжен съд. С потвърденото първоинстанционно определение е прекратено производството по делото на основание чл.126, ал.1 ГПК.
Частните жалбоподатели поддържат, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Поддържат, че забраната на чл.126, ал.1 ГПК не намира приложение в случаите, в които с предявените по тях искове не се търси съдебна защита на цялото притезание, а на индивидуализирани отделни негови части, тъй като при предявен частичен иск предмет на делото става само въведената от ищеца част от спорното право. Излагат съображения, че липсва обективен идентитет, когато предмет на двете дела са различни части от спорното право, респ. липсва процесуална пречка за паралелната им висящност пред съда. Твърдят, че заведените от тях искови молби с вх. № 1104/12.02.2019г. и с вх. № 1146/13.02.2019г. представляват частични искови молби срещу ответника, в потвърждение на което е фактът, че всеки един от тях претендира обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от загубата на сина им само в размер на 60 000 лева за всеки – размер, прекомерно занижен съобразно трайноустановената практика на ВКС. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частните жалбоподател правят искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, а при условията на евентуалност – на основание чл.280, ал.2 ГПК, като сочат следните материалноправни въпроси:
1. Следва ли изрично да се посочи в исковата молба, че се претендира част от спорното право, част от вземането или това в конкретния случай може да се извлече и по пътя на тълкуването, тъй като всеки от ищците претендира обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от тях болки и страдания вследствие на загубата на сина им само в размер на по 60 000 лева всеки, който размер съобразно трайно установената практика на ВКС в тази насока е прекомерно занижен и не може по никакъв начин дори частично да репарира загубата на сина им?
2. Следва ли съдът служебно да спре производството по последващ частичен иск до влизането в сила на съдебното решение по първоначално предявен частичен иск на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК или това да бъде избегнато чрез съединяване на двете дела и издаване на едно общо решение на основание чл.213 ГПК?
Ответникът Гаранционен фонд оспорва частната касационна жалба. Възразява, че ищците не са обосновали наличие на някоя от предпоставките чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното определение, с което на основание чл.126, ал.1 ГПК е прекратено производството по делото, е приел, че е налице пълен обективен и субективен идентитет между двете съдебни производства, които са били образувани по искови молби с вх. № 1104/12.02.2019г. и с вх. № 1146/13.02.2019г. Изложил е съображения, че за да се приеме, че е предявен частичен иск, е необходимо ищецът да е посочил изрично размера на цялото вземане и частта, която се предявява по съответното производство. Посочил е, че в случая няма твърдения, че сумата от по 60 000 лева съставлява част от общото обезщетение за неимуществени вреди, което се дължи на ищците за смъртта на техния син, поради което не може да се приеме, че се касае за частично предявена претенция.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият формулиран въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващия му извод, но по отношение на него не са осъществени сочените допълнителни основания. Съгласно постоянната съдебна практика, когато ищецът не е посочил, че предявява иска като частичен, се счита, че искът е предявен за цялото субективно материално право, респективно за пълния размер на вземането при парични притезания. Ако от събраните по делото доказателства се установява, че спорното право /вземането/ е в по-голям размер от заявения с исковата молба, това обстоятелство не дава основание за извод, че предявеният иск е частичен. В този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите на т.1 на ТР № 3 от 22.04.2019г. по тълк.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС. Даденото от въззивния съд разрешение на въпроса напълно съответства на формирана постоянна практика, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. При наличие на създадена постоянна практика по поставения въпрос, която не се нуждае от промяна или осъвременяване, липсва и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Вторият процесуалноправен въпрос не е разрешаван от въззивния съд с оглед извода, че в двете производства не са предявени частични искове, поради което не отговора на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не може да обоснове допускане на касационно обжалване.
Не е налице и посоченото основание по чл.280, ал.2 ГПК. „Очевидна неправилност” е въведено с новата разпоредба на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано, а изложените от касаторите доводи са за допуснати нарушения на процесуалните правила.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1273 от 11.04.2019г. по в.ч.гр.д. № 1531/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: