1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
гр.София, 25.09.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 2815/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. И. Б. вх.№ 11057/ 13.06.2018 г. срещу разпореждане на Софийски апелативен съд от 17.05.2018 г. по гр.д.№ 4157/ 2017 г., с което е върната касационната жалба на К. Б. вх.№ 2143 от 06.02.2018 г. срещу постановеното по същото дело въззивно решение № 2163/ 14.12.2017 г. поради неизпълнение в срок на указанията за отстраняване на нередовностите й.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно апелативният съд изискал от него внасяне на държавна такса по подадената касационна жалба и не му предоставил правна помощ. Поддържа, че са били налице предпоставки за уважаване на искането му за назначаване на процесуален представител по реда на Закона за правната помощ, тъй като не разполага с доходи и имущество, които да му позволят да ангажира адвокатска защита за своя сметка. Заявява, че не дължи внасяне на държавна такса по подадената от него жалба, тъй като е освободен с акт на съда от задължението да плаща такси за производството. Поради това счита обжалваното разпореждане за незаконосъобразно и моли то да бъде отменено. Според жалбоподателя по делото са представени достатъчно доказателства, че не притежава собственост и не разполага с доходи и имуществото, а определението на апелативния съд, в което се приема обратното, моли да бъде отменено като неправилно.
Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима. Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна.
Пред първоинстанционния Софийски градски съд производството е образувано по искова молба на К. И. Б. против [фирма], предявен е осъдителен иск за сумата 5 000 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди. С решение от 15.06.2017 г. по гр.д.№ 5483/ 2014 г. съдът отхвърлил иска. По въззивна жалба на К. Б. срещу това решение е образувано гр.д.№ 4157/ 2017 г. на Софийски апелативен съд, който с решение от 14.12.2017 г. потвърдил обжалвания първоинстанционен съдебен акт. К. Б. подал касационна жалба вх.№ 21443/ 06.02.2018 г. срещу въззивното определение, която въззивният съд приел за нередовна, тъй като не било представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и жалбата не била приподписана от адвокат. С разпореждане от 08.02.2017 г. са дадени указания за отстраняване на тези нередовности, след което К. Б. поискал да бъде освободен от задължението за внасяне на държавна такса и да му бъде предоставена правна помощ. С обжалваното в настоящето производство разпореждане, след като констатирал, че по делото е проведено производство за допускане на правна помощ на К. Б., приключило с влязло в сила определение от 14.05.2018 г., съдът върнал жалбата.
Разпореждането е законосъобразно.
Съгласно чл.275 ал.2 вр. чл.262 ал.1 ГПК, редовността на подадена частна жалба се проверява от администриращия съд, който е длъжен, в случай на констатирани нередовности, да даде указания за отстраняването им. Подадената от К. Б. частна касационна жалба срещу въззивното решение от 14.12.2017 г. е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл.284 ал.2 и ал.3 т.1 ГПК – не е приподписана от адвокат и към нея не е приложено изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. Администриращият съд е изпълнил задълженията си да укаже на жалбоподателя да отстрани нередовностите в седмичен срок, а след като е бил сезиран с искане за предоставяне на правна помощ, е отказал да осигури такава с определение от 07.03.2018 г. К. Б. е обжалвал това определение пред Върховния касационен съд, като с окончателно определение № 209 от 04.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 1504/ 2018 г., ІІІ г.о., този акт е потвърден. Следователно указанията за отстраняване на нередовностите на жалбата са законосъобразни, не са изпълнени от ищеца в определения срок и законосъобразно жалбата му е била върната. Разпореждането, с което това е сторено, е правилно и няма основания за отмяната му.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Софийски апелативен съд от 17.05.2018 г. по гр.д.№ 4157/ 2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: