О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
София, 27.10.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 20.09.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 836/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№8695/04.11.2016г.,подадена от [фирма],гр.П.,против решение №150/21.07.2016г. на Пловдивски апелативен съд,първи граждански състав,постановено по в.гр.д.№275/2016г. по описа на същия съд,с което се отменя изцяло решение №1712/05.11.2015г.,постановено по гр.д.№2814/2012г. по описа на Пловдивски окръжен съд,втори състав и вместо него е постановено:признава за установено по отношение на [фирма],В. и „Ф. К. С.”,С. О.,че Р. Т. Н.,е придобила в резултат на десет годишна необезпокоявана фактическа власт за периода 03.04.2001г.-03.04.2011г. собственост върху следния недвижим имот:самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.744.5.1,съставляващ магазин клон №205,разположен в подблоковото пространство в [населено място], [улица],ет.,обект1/клон 205,със застроена площ от 232,50 кв.м.състоящ се от търговска зала,две складови помещения,битово помещение,пробна и санитарен възел,заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и на правото на строеж,която се намира в поземлен имот с идентификатор 56784.506.744,като решението е постановено при участие на трето лице помагач-„Л. Т.”,Е.,П..
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е недопустимо,евентуално незаконосъобразно, неправилно и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационната жалба Р. Т. Н.,в депозирания по делото писмен отговор,счита жалбата за процесуално недопустима,като подадена след изтичане на срока за обжалване на въззивното решение,евентуално при допустимост на същата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна.
Подадената касационна жалба е процесуално допустима,депозирана от трето лице-помагач на ответниците в производството по делото,при упражняване правата на последното по смисъла на член 221,ал.1 ГПК,при условията на член 283 ГПК.Неоснователни са твърденията,изложени от ответницата по касационната жалба Р. Т.,в писмения й отговор,че жалбата е постъпила след изтичане на срока за касационно обжалване на въззивното решение,съгласно предвиденото в горепосочената процесуална разпоредба.Видно от данните по делото,съобщението за изготвеното въззивно решение е било изпратено на адреса,посочен в отговора на въззивната жалба на третото лице-помагач [фирма]/лист55 от делото/,като същото е върнато в цялост с отбелязване на сведение на трето лице,че фирмата е напуснала адреса,след което е разпоредено от съда същото да бъде изпратено за връчване на пълномощника на третото лице помагач,който като редовно упълномощен е представлявал последния в производството по делото,като съобщението е било редовно връчено на 5.10.2016г./лист 56 от делото/ и касационната жалба срещу въззивното решение,е постъпила чрез Апелативен съд П., с вх. №8695 на 04.11.2016.-в едномесечния законоустановен срок за обжалването му.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че с искова молба,депозирана на 13.09.2012г.,вписана по съответния ред,са предявени от ищцата Р. Т. Н. субективно съединени искове,с правно основание член 124,ал.1 ГПК,против ответниците [фирма],В. и „Ф. К. С.”,С. Е.,в която твърди,че на 03.04.2001г.,сключила с [фирма], предварителен договор за покупко-продажба на притежаван от дружеството недвижим имот-процесния магазин №205,като впоследствие продавачът се влял в [фирма],а след сключване на договора тя владяла имота самостоятелно и необезпокоявано и го предоставяла за ползване на друго дружество,свързано с продавача- [фирма], като на 03.09.2012г. получила писмо от втория ответник [фирма],с което е заявено от последния,че е закупил имота и иска предаване на владението му,към който момент ищцата счита,че вече е придобила правото на собственост върху процесния имот,в резултат на упражняваното от нея давностно владение върху имота-в периода от 03.04.2001г.-03.04.2011г.,и е негов единствен собственик.Съдът е отбелязъл,че в срока по член 131 ГПК от ответниците не са постъпили писмени отговори,а в производството по делото,при условията на член 218 ГПК е конституирано трето лице [фирма],което е встъпило да помага на ответниците и в изразеното становище от последното се твърди,че ищцата не е владяла в посочения период от време имот,нито е афиширала намерението си да го свои пред ответниците,а по отношение на предварителния договор от 03.04.2001г. и Протокола за предаване на владение към него,същите са с недостоверна дата.Съдът се е позовал на обясненията на страните в съдебно заседание на 17.04.2015г. и на показанията на свидетеля Е. А.-управител на [фирма],от които може да се направи извод,че ищцата е владяла имота,чрез това дружество,и това владение не е било оспорвано от страна на собствениците.След анализ на свидетелските показания за упражняване на фактическа власт върху имота от страна на ищцата в посочения период,като се е позовал на показанията на разпитаните свидетели Я. и Г./посочени от ищцата/,съдът е стигнал до извода,че ищцата е владяла имота като собствен,вземайки предвид представния договор за наем,сключен между нея,като наемодател и [фирма],според който наемателя ще прихваща продажната цена по предварителния договор за имота,чрез дължимите от него наемни вноски срещу дължимата от наемодателя продажна цена.В резултат на това,съдът е стигнал до извода,че ищцата е владяла чрез собственика на недвижимия имот по предварителния договор за продажба в продължение на 10 години необезпокоявана,считайки че владее чрез другиго за себе.Съдът е изложил доводи по отношение на доказателствата,посочени от третото лице помагач,че последното защитава свои лични интереси,не тези на ответниците,тъй като било обявено за купувач по изпълнително дело,по което длъжник е дружеството-продавач по предварителния договор и съответно не би могло да реализира правата си по това изпълнително дело.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът твръди,че е налице хипотезата на член 280 ал.1,т.1 и т. 3 ГПК,като формулира процесуалноправни и материалноправни въпроси.
С оглед приетото с т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело,като касаторът в изложението си по член 284,ал.3 ГПК е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос.
Видно от изложението на касатора,посоченият в точка три от същото правен въпрос, е релевантен на приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение ,а именно/цитирам/:”Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка,и следва ли когато някое доказателство се приема за недостоверно,съдът да изложи мотиви за това.”,
Като в тази връзка за изложени доводи,че съдът не е обсъдил събраните от третото лице помагач писмени и гласни доказателства по делото,като данните по приетото със Съдебно-счетоводната експертиза по делото относно разплащането на продажната цена по договора,възраженията за липса на достоверна дата на представения договор за наем и приетата по делото ССЕ,както и останалите писмени доказателства,свързани със извършените сделки с процесния имот,които да бъдат прецени с оглед свидетелските показания по делото,по отношение твърдяните от ищцата правнорелеватни факти,свързани с упражнявано от нея давностно владение за посочения период от време,който въпрос е разрешен в противоречие със задължителна съдебна практика-решение по гр.д.№4744/2008г. по описа на ВКС,І го,постановено в производството по реда на член 290 ГПК.
С оглед изложеното с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение и формулираният от касатора правен въпрос,разрешен с последното,касационният съд намира,че е налице основанието,предвидено в член 280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №150/21.07.2016г. на Пловдивски апелативен съд,първи граждански състав,постановено по в.гр.д.№275/2016г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ без движение касационната жалба.
Да се изпрати съобщение до касатора [фирма],П.,лично и чрез пълномощниците му- адвокат А. Б. и адвокат Н. П.,в едноседмичен срок да внесат по сметка на ВКС сумата от 1 621,50 лева,съгласно член 18,ал.2,т.2 от Тарифата за държавни такси събирани от съдилищата, и представи документ по делото за внасянето й,като в противен случай жалбата ще му бъде върната.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: