О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№423
С., 27.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнасесети септември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията П. гр. дело № 3833/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие чрез пълномощника му областен управител на област Б., срещу въззивно решение № ІІІ-32/24.03.2014г. по гр. дело № 256/2014г. на Бургаския окръжен съд. В изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК се сочат основанията на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Първата група въпроси са : Отреждането на сградата „за магазин”, предполагащо търговска дейност, попада ли в обхвата на понятието обект на общинската инфраструктура с местно значение, предназначен за обслужване на общината. За имот, който е имал посоченото предназначение и в него е осъществявана търговска дейност, налице ли е трансформация на собствеността от държавна в общинска. Втората група въпроси са : Следва ли да се провежда процедура по административен ред за връщане на кооперативно имущество, което не е било изземвано от владение на кооперативната организация и към момента на влизане в сила на ЗК/1991г./ и ЗК/1999г./ е било в нейно владение. В такъв случай трябва ли да се установи, дали ищецът е съществуваща или възстановена кооперация. Има ли пряко реституционно действие нормата на чл.2,ал.3 ЗОС. Допустимо ли е исковото производство след като ищецът не е искал възстановяване на права по административен ред. Прилагат се съдебни решения.
Ответниците по касация [община] и Потребителна кооперация „Н.”-гр.К., оспорват касационната жалба в становища по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С въззивното решение частично е отменено решение №238/2013г. по гр.д.№1338/12г. на Карнобатски районен съд. Постановено е друго, с което е отхвърлен искът на ПК”Н.”-гр.К., против [община] за признаване за установено, че общината не е собственик на прилежащия терен с площ над 100 до 170 кв.м. към търговска сграда /баничарница/ с площ 47 кв.м., представляващ част от УПИ ІІІ,кв.186, отреден за училище по действащия ПУП. В частта, с която е уважен искът ПК”Н.”-гр.К. срещу [община] за установяване, че ответникът не е собственик на прилежащия терен до размера на 100 кв.м., първоинстанционното решение е потвърдено. То е потвърдено и в останалата част, с която е : отхвърлен искът на държавата срещу ПК”Н.” за признаване за установено,че е собственик на масивна сграда/баничарница/ с площ 47 кв.м., находяща се в УПИ ІІІ, кв.186, отреден „за училище” и за предаване владението на същия имот на основание чл.108 ЗС; отхвърлен искът на държавата срещу [община] за признаване за установено, че държавата е собственик на масивна сграда/баничарница/ с площ 47 кв.м., находяща се в УПИ ІІІ, кв.186, отреден „за училище”.
П. производство е образувано по предявен от ПК”Н.”-гр.К. срещу [община] отрицателен установителен иск за собственост върху прилежащ терен от 170 кв.м. към към търговска сграда /баничарница/ с площ 47 кв.м., представляващ част от УПИ ІІІ,кв.186, отреден за училище по действащия ПУП. Държавата е конституирана в качеството и на трето лице помагач на ответника по иска. Същата е встъпила в процеса и по реда на чл.225,ал.1 ГПК като е предявила искове за собственост на масивната търговска сграда /баничарница/ срещу първоначалния ищец и ответник. В. съд е приел, че ПК”Н.”, [населено място] е регистрирана през 1948г. по ф.д.№8/1948г. на КРС и с решение №651/1989г. по ф.д.№651/1989г. на БОС са вписани промени в устава и предмета на дейност. С А. №970/1974г. на основание чл.6 ЗС е актувано дворно място от 5300 кв.м. по плана на [населено място], образуващо парцел І, кв.62. Идентичността на така описания имот с настоящия училищен двор е безспорно установена. Установено е, че кооперацията е изградила със собствени средства процесната масивна сграда в училищния двор преди 1991г. и оттогава до сега тя се ползва за баничарница. По силата на §7,т.6 на З. общинска собственост стават обектите на общинската инфраструтура с местно значение, предназначени за административните потребности на общината, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, комунално обслужване.Правото на собственост на процесната за делото постройка – търговски обект, е преминало в патримониума на общината. Съгласно чл.3,ал.2,т.2 ЗОС /1996г./ теренът /училищният двор/, върху който е построен обектът, е станал публична общинска собственост. Спрямо статута на сградата, заедно с прилежащия терен от 100кв.м., обаче е налице изключението на чл.2,ал.3 ЗОС/ред.1996г./, тъй като тя е построена от кооперацията преди 13.07.1991г. При това положение е неоснователен искът на държавата, че е собственик на процесната сграда.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. В разглеждания случай първата група въпроси са фактически и касаят фактическите констатации на съда и изградените въз основа на тях правни изводи. Те се отнасят до обосноваността на решението и не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението в производството по чл.288 ГПК. Приложените съдебни решения с предмет спорове за собственост върху имоти – „обекти на общинската инфраструктура” са постановени при различна фактическа обстановка и са неотносими.
Втората група въпроси са неотносими към решаващите изводи в обжалваното решение. Това е така, защото съдът не е приел, че е налице реституция в полза на кооперативната организация, следваща пряко от чл.2,т.3 ЗОС, а че е налице предвиденото в същата разпоредба изключение, поради което имотът не е общинска собственост. Въпросите касаят спора за правото на собственост между кооперацията и общината. Държавата в качеството си на главно встъпило лице с твърдение за наличие на собственически права,изключващи правата на ответниците, няма правен интерес да релевира права на общината. С оглед на това всички приложени към касационната жалба съдебни решения, касаещи приложението на §1 ПР ЗК/1991г./ и реда за връщане на одържавено кооперативно имущество са неотносими.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. С оглед изхода на спора на ответника по касация ПК”Н.” следва да се присъдят направените разноски в размер на 600 лева, съгласно приложените доказателства.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІІ-32/24.03.2014г. по гр. дело № 256/2014г. на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие чрез пълномощника му областен управител на област Б., да заплати на Потребителна кооперация „Н.”-гр.К., разноски в размер на 600 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: