О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
Гр.София, 27.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2349/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу Решене № 739/31 март 2017 г. по т.д.№ 4755/2016 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 11 състав, с което е отменено Решение № 1203/12 юли 2016 г. на Софийски градски съд по т.д.№ 4758/2015 г., с което е признато за установено по иск с правно основание чл.57 ал.1 т.1 ЗПД, предявен от [фирма] Р. против [фирма] нарушение на правото на ищеца върху промишлен дизайн – мебели за баня под изображения по т.1, 2 и т. 3 от свидетелство за регистрация на промишлен дизайн № 7371/22.07.2011 г., издадено от Патентно ведомство на Република България, със срок на закрила до 23.02.2020 г., чрез производство и предлагане на пазара от ответното Е. на мебели за баня по модели, имитиращи защитените промишлени дизайни на ищеца и [фирма] е осъдено да преустанови нарушението на правото на ищеца върху промишлен дизайн – мебели за баня на основание чл.57 ал.1 т. 2 ЗПД и са ОТХВЪРЛЕНИ искът с правно основание чл.57 ал.1 т. 1 ЗПД за установяване факта на нарушение на правото на ищеца върху промишлен дизайн и искът за преустановяване на нарушението с правно основание чл. 57 ал.1 т. 2 ЗПД. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и уважаване на предявените от касатора искове. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси.
Ответникът по касация [фирма] изразява становище в срока за отговор на жалбата, че не са налице визираните от жалбоподателя предпоставки за достъп до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Софийския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за доказано преждеползване, предхождащо датата на заявката за регистрация – 10 февруари 2010 г. и дори регистрирането на дружеството – притежател на правото върху процесните промишлени дизайни в Търговския регистър. Съставът на САС възприема установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите му. В допълнение на споделената фактическа обстановка приема констатациите на допусната от него съдебна-техническа експертиза, установяваща производствения капацитет на дружеството-производител на горни и долни шкафове за баня с процесните дизайни за периода 2008 г. – 2010 г. От допълнителното заключение на в.л. Д. се установява, че процесните дизайни, регистрирани от ищеца, са идентични със създадените и използвани от [фирма] поранни промишлени дизайни. Въззивният съд е заключил, че е основателно възражението за преждеползване, релевирано от ответника с отговора на исковата молба и поддържано в жалбата му. Приел е, че при констатираното преждеползване и общодостъпност на идентични дизайни предявените искове са неоснователни и обсъждането на останалите възражения на въззивника се явява безпредметно.
Предвид съдържанието на възпроизведените мотиви на въззивния акт следва да се приеме, че изведените от касатора в т.1 и т. 2 на изложението процесуалноправни въпроси са от значение за правилността на акта и решаващият съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС относно условията за препращане към мотивите на първата инстанция.
Отговорът на въпроса „Допустимо ли е мотивирането на въззивното решение чрез препращане към мотивите на първоинстанционния акт когато въззивният съд го отменя като неправилно“ е отрицателен и се съдържа в разпоредбата на чл.272 ГПК. Предвидената в нея възможност за препращане е допустима само при потвърждаване на първоинстанционното решение и пълно съвпадане на правните и фактически изводи на двете инстанции. В случая не съвпада дори крайният резултат.
Утвъридтелният отговор на втория въпрос – длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви за установената фактическа обстановка когато препраща към мотивите на първоинстанционното решение – се съдържа във формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, която се споделя от настоящия съдебен състав. Според нея предвидената в чл.272 ГПК възможност за препращане към мотивите на обжалваното първоинстанционно решение не трябва да бъде формално използвана, тя не предполага отказ от излагане на собствени мотиви при преценка на събраните доказателства и установените с тях факти и не дерогира изискването на чл.236 ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение, нито освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото след анализ и самостоятелна преценка на фактите, обсъждане на относимите доказателства и защитните тези на страните, техните доводи и възражения при съблюдаване очертаните с въззивната жалба предели на производството/ в този смисъл Решение № 85 от 30 март 2015 г. по гр.д.№ 4750/2014 г. на ІV ГО на ВКС/.
Нарушението на задължението да се изготвят от въззивния съд собствени мотиви е нарушение на съдопроизводствените правила, представляващо основание за отмяна на обжалваното решение като неправилно, но не може само по себе си да бъде основание за достъп до касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК съгласно Решение № 134/30.12.2013 г. по т.д.№ 34/2013 г. на Второ т.о. на ВКС, Решение № 117/12.08.2013 г. по т.д.№ 921/2012 г. на І т.о. на ВКС и др. Според т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, не и за правилността на обжалваното въззивно решение възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Неотносим и неясно формулиран е хипотетично зададеният въпрос по т.3 – длъжен ли е решаващият съд да се произнесе за начина и за обема на използване на промишления дизайн при направено възражение за установяване право на преждеползване по смисъла на чл.23 от Закона за промишления дизайн и какво включва понятието обем на ползване или подготовка за това по смисъла на същия текст. Такъв въпрос е обсъждан в решението на СГС .
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на спора, включен в предмета на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни селективни основания.
Независимо от горното касаторът не развива съображения по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК с какво последният въпрос би допринесъл за развитието на правото и защо е от значение за точното прилагане на закона. Основанието е бланкетно посочено.
Предвид горното следва да се приеме, че жалбоподателят не установява наличието на основания за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ т.о. на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 739/31 март 2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 11 състав, постановено по т.д.№ 4755/2016 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма] [населено място] сумата 600 лв., представляваща съдебни разноски за касационната инстанция – възнаграждение за един адвокат.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: