Определение №423 от 27.7.2009 по ч.пр. дело №270/270 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 423
 
София, 27.07.2009 год.
 
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,   ІІІ г.о.    в закрито заседание на двадесет и втори юли, две хиляди и девета  година в състав:
 
Председател: Любка Богданова
Членове:  Веска Райчева
                            Светла Димитрова
 
 
като изслуша докладваното  от съдията                  Богданова         ч. гр.д. 270  по описа  за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. М. и Д. Д. Я. , подадена от пълномощника им – адв. Л. А. срещу определение № 111 от 19.03.2009 год. по ч.гр.д. № 159/2009 год. на Сливенския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 6.01.2009 г. по гр.д. № 2726/2004 г. на Сливенския районен съд, с което е върната исковата им молба и прекратено производството по делото.
Жалбоподателките излагат доводи за произнасяне в определението по процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание за допускане на обжалване пред Върховния касационен съд по чл.274, ал.3, т.1 ГПК във вр.чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Молят да се отмени определение и делото върне за произнасяне по същество.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени твърдения за произнасяне в определението по процесуалноправен въпрос, касаещ редовността на исковата молба с оглед разпоредбата на чл.98, б.”б” ГПК /отм./ в противоречие с представената практиката на Върховния касационен съд.
За да потвърди определението на Сливенския районен съд, с което исковата молба е върната и производството по делото прекратено, въззивният съд е приел, че ищците не са отстранили констатираната от първоинстанционния съд нередовност по чл.98, б.”б” ГПК /отм./- не са представени изисканите от съда удостоверения съдържащи данни за постоянен и настоящ адрес на ответниците.
Налице е определение на въззивен съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос- за редовността на исковата молба, разрешен в противоречие с представената по делото практика на ВКС. Практиката на ВКС по въпроса за редовността на исковата молба, във връзка със задължението на ищеца да посочи името и адреса на ответника е единна и безпротиворечива, а именно, че ако тази нередовност е отстранена в срок, няма основание за връщане на исковата молба, поради което определението следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Обжалваното определение е неправилно. Ищецът определя страните в процеса чрез предявения от него иск, като посочва от чие име и срещу кого предявява иска. Страната се индивидуализира съгласно изискванията на чл. 98, ал. 1, б. „б“ от ГПК /отм./, чрез името и адреса на ищеца и ответника, техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и ЕГН на ищеца. В конкретния случай исковата молба е оставена без движение с определение, постановено в съдебно заседание на 5.11.2008 г. от СРС с указания в срок от 21 дни ищците да посочат трите имена на ответниците и представят удостоверение съдържащо данни за постоянен и настоящ адрес на същите. С молба от 17.11.2008 г. ищците са посочили имената на ответниците, както и адресите от които следва да бъдат призовани. Предвид разпоредбата на чл.98, ал.1 б.”б” ГПК /отм./ се налага изводът, че с тази молба ищците са отстранили нередовността, като са посочили имената и адресите на ответниците. Изискването на процесуалния закон свързано с редовността на исковата молба е било изпълнено от ищците, тъй като с молбата са изпълнени изискуемите от нормата на чл.98, ал.1 ,б.”б” ГПК /отм./ реквизите. След като са посочени адреси за призоваване на ответниците неправилно първоинстанционния съд е задължил ищците да посочат постоянен и настоящ адрес на същите, както и да представят доказателства за това и в последствие неправилно исковата молба е била върната, а производството прекратено, поради неотстраняване на тази нередовност.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че частните жалбоподатели са отстранили в срок нередовността на исковата молба, като са посочили адреси за призоваване на ответниците. Затова определението на Сливенския районен съд, с което е върната исковата молба и прекратено производството по делото и на Сливенския окръжен съд, с което същото е потвърдено следва да се отменят, а делото върне на районния съд за продължаване на съдопроизводството.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 111 от 19.03.2009 год. по ч.гр.д. № 159/2009 год. на Сливенския окръжен съд
ОТМЕНЯ определение № 111 от 19.03.2009 год. по ч.гр.д. № 159/2009 год. на Сливенския окръжен съд и потвърденото с него определение 6.01.2009 г. по гр.д. № 2726/2004 г. на Сливенския районен съд, с което е върната исковата им молба и прекратено производството по делото.
Връща делото на Сливенския районен съд за продължаване на производството по гр.д. №2726/2004 г. по описа на съда.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
ЧЛЕНОВЕ :

Оценете статията

Вашият коментар