О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
гр.София, 28.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
ч.гражданско дело под № 428/2010 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частната касационна жалба на М. И. С. и В. Х. С. от[населено място] против определение от 04.06.2010 год. по ч.гр.дело № 5191/2010 год. на С. градски съд, с което е оставена без разглеждане частната им жалба срещу определение от 10.06.2009 год. по гр.дело № 6038/2000 год. на С. районен съд и производството по заявените от жалбоподателите във втора фаза на делбата претенции по сметките, по чл.286 ГПК/отм./ е оставено без движение, с указания да бъдат представени доказателства за внесена държавна такса, в размер на 9 520 лева, представляваща 4% върху цената на претенциите им, в размер на 238 000 лева, като процесуално недопустима.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт, затова настояват за отмяната му.
Ответницата по частната касационна жалба К. Д. Г. от[населено място] изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение.
Частната касационна жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.275 ГПК, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: производството е във фазата по извършване на делбата, в която, в проведеното съдебно заседание на 14.02.2007 год. М. и В. С. са предявили претенции по сметките, на основание чл.286 ГПК/отм./, в размер на 238 000 лева, сума, представляваща стойността на извършения от тях строеж на втория етаж на жилищната сграда. Съдът е пропуснал да се произнесе по направените претенции, с определение и да открие производство по сметките, което процесуално действие е осъществил в един по-късен етап по делото, с определение от 10.06.2009 год., оставяйки претенцията без движение, до изпълнение на задължителните указания, между които е и задължението за внасяне на държавна такса, в размер на 9 520 лева. В определения от съда 14-дневен срок от деня на съдебното заседание М. и В. С. са подали частна жалба до въззивния съд, с оплаквания за нарушение на чл.293А ГПК/отм./. Обсъждайки въпроса за допустимостта на образуваното частно производство въззивният съд е констатирал отсъствие на предпоставките на разпоредбата на чл.213 ГПК/отм./, приложима в настоящия случай, по арг. на пар.2, ал.1 ПЗР на ГПК /в сила от 01.03.2008 год./, защото определението, постановено на 10.06.2009 год., с което производството по сметките е оставено без движение не се регламентира от хипотезите на чл.213 ГПК/отм./. Определението не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е изрично посочено от закона.
Касационният съд изцяло споделя изразеното от въззивния съд становище за недопустимост на частната въззивна жалба, по която въззивният съд е отказал да се произнесе по съществото на оплакванията в нея, защото касае определение, което е извън случаите, регламентирани в чл.213 ГПК/отм./, ето защо обжалваното въззивно определение, като правилно следва да се потвърди.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено на 04.06.2010 год. по ч.гр.дело № 5191/2010 год. на С. градски съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на М. И. С. и В. Х. С. от[населено място] против определение от 10.06.2009 год. по гр.дело № 6038/2000 год. на СРС и производството по чл.286 ГПК/отм./, образувано по претенцията им по сметките е оставено без движение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: