O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
София, 29.04.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 73 188 / 22. 10. 2010 година на С. Г. Б. от[населено място] , подадена чрез процесуалния представител адв. Д. К.-САК срещу въззивно Решение от 29.07.2010 година, постановено по гр. възз. д. Nо 9496/2009 година на Софийският градски съд по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ.
С обжалваното решение , Софийският градски съд в производство по реда на чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е отменил Решение от 10.01.2009 година по гр.д. Nо 12949/2006 година на Софийския районен съд 25 с. и е постановил ново, с на основание чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ е признал за установено от отношение на С. Б. , че наследодателите на ищците –Т. И. С. /К./ и Й. И. К. към момента на образуване на ТКЗС са били собственици на земеделска земя- НИВА от 5.5 дка , землището на Враждебна, м.”В.” имот Nо * по КП от 1956 година на[населено място], както и е присъдил разноски в размер на 2 373.15 лв.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е процесуално недопустимо , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.2 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК с довод , че по въпросът за допустимостта на исковете по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ от гл.т. на правен интерес от заявения установителен иск , в случай на постановен окончателен отказ на органа на земеделската реституция за възстановяване правото на собственост на земеделска земя, е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС- ТР 1/1997 година на ОСГК на ВКС т.е. налице е основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, както се разрешава противоречиво от съдилищата предвид на Определение Nо 418 от 21.11.2007 година по гр.д. Nо 1425/2007 година на ВКС- II отд/ постановено по същото дело/, Решение Nо 1049 от 27.10.2008 година по гр.д. Nо 211/2008 година на ВКС-I. отд. и Решение Nо 1204/29.12.2008 година по гр.д. Nо 5268/2007 г. ВКС-II отд.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация чрез адв. Е. К.- САК, с който се оспорват релевираните основания за допустимост на касационното обжалване и основателност на касационната жалба по същество.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
След преценка на доказателствата по делото и характера на заявения иск – установителен за правото на собственост към минал момент и данъчна оценка от 86735 лв. и с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК,настоящият състав на ВКС приема, че касационната жалба е процесуално допустима.
При данните по делото и представената практика на съдилищата не може да се приеме , че поставеният с изложението процесуално-правен въпрос за допустимостта на исковете по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ от гл.т. на правен интерес от заявения установителен иск , в случай на постановен окончателен отказ на органа на земеделската реституция за възстановяване правото на собственост на земеделска земя, е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС- ТР 1/1997 година на ОСГК на ВКС и е налице е основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, или се разрешава противоречиво от съдилищата.
Не може да се приеме , че е налице противоречие с разясненията на посоченото тълкувателно решение , тъй като разглежданата по делото хипотеза касае случай на отказ на органа на поземлена реституция , но не по причина , че не са налице предпоставките на закона да се признае на молителя правото да възстанови земеделската земя , а отказ на органа да се произнесе по причина , че за тази земеделска земя има издадено позитивно решение и собствеността е реално възстановена но на друго лице , което обстоятелство обуславя спора за материално право по см. на чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ.
Не е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
С разясненията на ТР 1/2009 година ОСГКТК на ВКС се приема , че за да е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, правният въпрос , от значение за изхода на обжалваното въззивно решение, трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен , въззивен съд или на ВКС ,постановено по реда на отменения ГПК.
Цитираното Определение Nо 418 от 21.11.2007 година по гр.д. Nо 1425/2007 година на ВКС- II отд. е определение , предопределило допустимостта на иска , разгледан по същество с обжалваното решение , т.е. това е съдебен акт , постановено по същия гражданско-правен спор и поставеният въпрос имплицитно е възприет с решението , което се обжалва.
Цитираното Решение Nо 1049 от 27.10.2008 година по гр.д. Nо 211/2008 година на ВКС-I. отд., с което е прието, че когато „административното производство е приключило с окончателен отказ от възстановяване на собствеността , предявяването на иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ е недопустимо” и Решение Nо 1204/29.12.2008 година по гр.д. Nо 5268/2007 г. ВКС-II отд. , с което е прието, че „спорът за материално право по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ е допустим във всички случаи, при които един земеделски имот е заявен за възстановяване в сроковете по ЗСПЗЗ на името на различни лица и няма влязло в сила решение за отказ по отношение на ищеца”, не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване поради липса на същинско противоречие на използваното в различните решения понятие „ окончателен отказ от възстановяване а собствеността „ по ЗСПЗЗ в смисъл на отказ да се признае правото на възстановяване на конкретен земеделски имот , а не отказ на органа на поземлената реституция в смисъл на отказ от произнасяне по последващо заявление на правоимащ , поради вече уважено искане и позитивно решение , до разрешаване на спора кому е принадлежал имота към момента на кооперирането му и включването в блок на ТКЗС.
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 73 188/22. 10. 2010 година на С. Г. Б. от[населено място], подадена чрез процесуалния представител адв. Д. К.-САК срещу въззивно Решение от 29.07.2010 година, постановено по гр. възз. д. Nо 9496/2009 година на Софийският градски съд по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: