О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
София, 03.12. 2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на втори октомври, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 4952/2013г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. З. А., чрез пълномощника и адв.З., срещу въззивно решение от 07.05.2013г. по гр.дело № 567/2013г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът и за делба на на втори жилищен етаж от масивна жилищна сграда, построена в УПИ ХІ-675,кв.83 и в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и производството по делото е прекратено по отношение на иска за делба на същия УПИ.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че в противоречие с ППВС №5/1972г. въззивният съд е приел, че бившите съпрузи не са придобили по време на брака в режим на СИО отделен обект в сградата, тъй като не им било учредено право на строеж. Сочи се, че в противоречие с решение №1232/2008г., ВКС, ІV г.о. по гр.д.№3587/2007г. е решен въпросът дали следва да се учредява изрично право на строеж при наличие право на собственост върху целия имот след като правото на строеж е част от правото на собственост върху земята. В противоречие с решение №880/2009г. по гр.д.№701/2008г., ВКС съдът се е произнесъл по допустимостта на делбата на идеални части от дворното място, когато то представлява обща част по смисъла на чл.38,ал.1 ЗС. Прилагат се съдебни решения.
Ответникът по касация П. А. С. оспорва касационната жалба в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено частично решение №4092/2012г. по гр.д.№17166/2011г. на Пловдивския районен съд и е постановено друго, с което е отхвърлен искът на Р. З. А. против П. А. С. за делба на недвижим имот – целият втори жилищен етаж от построената в УПИ ХІ-675, кв.83 по плана на [населено място], област П. и на движими вещи – климатик «Panasoniс 12” и автоматична пералня „Fagor”. В частта, с която е допусната делба по отношение на дворно място, представляващо УПИ ХІ-675,кв.83 по плана на [населено място], цялото с площ 936,75 кв.м. между съделителите Р. А. и П. С., първоинстанционното решение е обезсилено и производството по делото прекратено. В останалата част, с която е допусната делба между Р. А. и П. С. на подробно описани движими вещи, първоинстанционното решение е потвърдено. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи, сключили брак през 1989г., прекратен с развод на 17.11.2010г. По време на брака П. С. е придобил от родителите си по договор за дарение сключен с нотариален акт №133/1998г. дворно място, съставляващо парцел ХІ-675, кв.83 по плана на [населено място], цялото с площ 840 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда от сутерен и един етаж. С нотариален акт №9/2002г. С. е признат за собственик по документи на построения втори жилищен етаж на същата сграда. По силата на чл.19,ал.1 СК/отм./ вторият жилищен етаж е придобит от двамата съпрузи в режим на СИО, поради което е оборена презумпцията на приращението по чл.92 ЗС. С договор от 08.08.2005г. общината е продала на С. като собственик на дворното място 96,75/936,75 ид.ч. от същото във връзка с промяна в уличната регулация, довела до увеличаване на имота. Договорът е сключен след дарението и след изграждането на втория етаж, поради което няма отношение към възникналата вече собственост върху последния в режим на СИО. Въззивният съд е приел, че с оглед обратната сила на отмяната на дарението по нот.акт №133/1998г. с влязло в сила решение по гр.д.№22316/2011г. на Пловдивския районен съд, следва да се счита че то не е било направено поаргумент от разпоредбата на чл.227,ал.5 ЗЗД. Доколкото след отмяната на дарението родителите на С. са си възвърнали собствеността върху дворното място и след като те не са учредили право на строеж за процесния етаж, той се явява построен върху чужд имот и по силата на приращението им принадлежи като собственици на мястото. По начало е недопустимо да се делят идеални части от дворно място, освен в случаите на чл.345 ГПК, какъвто не е настоящият.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Поставените от касатора правни въпроси не са обусловили изхода на делото. Въззивният съд не е приел,че бившите съпрузи не са придобили по време на брака в режим на СИО отделен обект в сградата, тъй като не им било учредено право на строеж. Не е приел и, че следва да се учредява изрично право на строеж на конкретен етаж /сграда/ при наличие право на собственост върху самото дворно място, т.е. че правото на строеж не е част от правото на собственост върху земята. Решаващите изводи са, че вторият етаж е придобит от бившите съпрузи в режим на СИО, но е налице обратно действие на отмяната на дарението на правото на собственост върху дворното място, включващо и правото на строеж върху него, поради което дареният имот по аргумент на чл.227,ал.5 ЗЗД се връща изцяло в патримониума на дарителите заедно с построеното на принципа на приращението. Ето защо приетото не е в противоречие с ППВС №5/1972г. или със соченото решение №№1232/2008г., ВКС, ІV г.о. по гр.д.№3587/2007г., а е в съответствие и с установената съдебна практика /решение №607/2002г., по гр.д.№57/2002г.,ВКС; решение №1300/1991г. по гр.д.№1066/1991г.,ВС/. Не е налице и соченото противоречие с решение №880/2009г., ВКС, тъй като последното разглежда различна от процесната хипотеза – делба на съсобствен парцел, в което са изградени самостоятелни обекти – собственост на отделни собственици, поради което е налице етажна собственост, а парцелът се явява обща част, за която делбата е недопустима. В разглеждания случай въззивният съд е приел, че не е налице съсобственост между страните както по отношение на изградения преди договора за продажба на придаващи се по регулация части втори етаж от сградата, така и на придадените части от дворното място, поради което делба само на посочените идеални части от мястото е недопустима.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят и направените разноски в размер на 700 лева по договор за правна защита от 10.07.2013г.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 07.05.2013г. по гр.дело № 567/2013г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА Р. З. А. да заплати на П. А. С. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 700 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: