ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 423
София, 03.04.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 383 по описа за 2012г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.К. като процесуален представител на Д. В. Л. от [населено място] срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд /ПОС/ от 24.ХІ.2011г. по гр.д. № 738/2011г.
Ответниците по касационната жалба К. К. Ц. от [населено място] и заинтересованата страна ДСП – отдел „З. на д.” П. не са дали отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ПОС е потвърдил решението на Плевенския РС от 06.VІІ.2011г. по гр.д. № 1094/2011г., с което на основание чл.127 ал.2 от СК упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Г. Д.Л. /роден на 22.VІ.2003г./ и Д. Д.Л. /родена на 05.V.2008г./ е предоставено на майката К. Кр.Ц., определен е режим на лични контакти на бащата Д. Л. с децата – всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 17.00ч. в петък до 18.00ч. в неделя по неговото местожителство с преспиване, през новогодишщните празници, една седмица през пролетната ваканция и един месец през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск /по предявения от К. Ц. срещу Д. Л. иск/, отхвърлен е предявеният от Д.Л. насрещен иск за предоставяне на него упражняването на родителските права върху децата и за определяне режим на лични контакти с майката и бащата е осъден да заплаща на Г. и Д. чрез майка им К. Ц. съответно 100лв. и 80лв. месечна издръжка.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че и двамата родители имат нужния родителски капацитет; бащата е изградил добра обстановка и организация за отглеждането на децата, след фактическата раздяла е поддържал добрия им външен вид, хигиена, посещения в училище и градина навреме и с добри впечатления от учители и възпитатели; майката също е проявявала интерес към развитието на децата след фактическата раздяла, опитвала се е да контактува с тях, като на някои от срещите по отношение на нея в присъствието на децата бащата е упражнявал физическо и психическо насилие; установени са добри битови условия и социално обкръжение и за двете страни, с оглед установеното трудно социализиране на детето Г. в първи клас е благоприятно децата да живеят с други деца на приблизително еднаква възраст, каквито условия има при майката; обликът на бащата е силно положителен в насока грижи за децата; майката също се е грижела много добре за тях; не е доказано, че майката живее с друг мъж и че вечер е изоставяла и заключвала децата, когато ги е гледала – в тази връзка са кредитирани част от показанията на свид.Б.; въпреки извода на психологическата оценка на детето Г., че образа на майката липсва в неговото съзнание, и въпреки, че детето Д. не е изразявало в детската градина след кратките срещи с майката тъга, фигурата на майката не липсва на децата, Г. е искал тя да го гушка, когато започнал училище, Д. й казвала „мамо”; децата са свикнали да живеят заедно и следва да продължат да живеят така, за да се развиват у тях чувства на привързаност и взаимопомощ; и при двамата родители са налице подпомагащи отглеждането на децата лица – баба и дядо при майката, които живеят в едно жилище и помощта от тях може да бъде постоянна и непосредствена, леля при ответника, която не живее постоянно с тях, а идва да помага; двете деца са изразили устно желание да се отглеждат от бащата, налице са травми от преживяното насилие спрямо майката от бащата, според психологическата оценка и доклад образът на майката е изолиран в съзнанието на детето, което може да се дължи както на дължгото й отсъствие от ежедневието на детето, така и от съзнателно изграден механизъм, тъй като в него се установява страх от изоставяне от страна на родителите, фигурата на бащата присъства в изобразяване на семейството, но тя е празна и лишена от съдържание, липсват белези на емоционална привързаност; ниската възраст на децата предполага нужда от непосредствена майчина грижа.
В изложението на Д. В.Л. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че съдът се произнесъл неправилно по съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съдът не бил обсъдил, че завеждането на настоящото дело е станало на следващия месец след одобрението на споразумение по гр.д. № 7801/2010г. на ПРС в точно обратния смисъл. Незначителния период от време не би могъл да промени фактическата обстановка, налагаща промяна на спогодбата; съдът не отчел, че децата и в настоящия момент се отглеждат от бащата, а майката продължава да не им заплаща издръжка, за което има новообразувано производство № 2839/2011г. на РП П.; с настоящото производство ищцата е инициирала симулативен процес, целящ избегване на наказателната отговорност за последващ период на неплатена издръжка; съдът не бил мотивирал преценката си защо счита, че майката, която до сега не е полагала грижи и не е заплащала издръжка, не разполага с доходи и разчита на помощта и ползването на жилището на родителите си, е с по-подходящи родителски качества; децата не би следвало да се делят, но не са налице условия за промяна в упражняването на родителските права и на издръжката, тъй като бащата е доказал, че се е грижел за тях от фактическата раздяла до сега, а майката, освен, че не е заплащала издръжка, не упражнява дори и режима за контакти с децата.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай изложението на касатора не е съобразено с посочените изисквания. Част от релевираните в него съображения представят личната преценка на касатора за причините за образуването на настоящото дело, друга част са твърдения за липса на промяна в обстоятелствата, при които било одобрено споразумение между страните по гр.д. № 7801/2010г., обуславяща промяна на мерките относно упражняването на родителските права. Тези съображения не покриват основната предвидена в закона предпоставка за допускане на касационно обжалване – по въпроси във връзка с тях въззивният съд не се е произнесъл и не е следвало да стори това на основание чл.269 от ГПК, тъй като във въззивната си жалба касаторът не ги е посочил. От друга страна следва да се отбележи, че предмет на спогодбата по гр.д. № 7801/2010г. е само издръжката, която К.Ц. е поела задължение да заплаща на децата си, но не и мерките относно упражняването на родителските права върху тях. Останалите съображения в изложението са оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност, т.е. касационни основания по смисъла на чл.281 от ГПК, а те подлежат на проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по допускането му.
Ето защо касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
С оглед този извод и на основание чл.78 ал.3 от ГПК на касатора не се следват разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд, ГО, ІV гр.с., № 574 от 24.ХІ.2011г. по гр.д. № 738/2011г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: